Арх. Иван Данов: МИП заедно с браншовите организации ще създаде устойчива система от закони за инвестиционния процес
С промените даваме тласък на развитието на сектор „Строителство“
Вестник "Строител", 21.03.2014 г.
Свилена Гражданска
Арх. Данов, на пресконференция в централния офис на КСБ заедно с браншовите организации - Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, представихте необходимите законодателни промени за честна и конкурентна пазарна среда в сектор „Строителство". Кои са основните моменти в тях?
През последните месеци се опитваме да променим Закона за устройство на територията (ЗУТ). С тези промени се борим да облекчим проектантския и строителния процес. На пресконференцията дадохме началото на изработването на система от закони, свързани с инвестиционния процес. Това ще доведе до разделянето на ЗУТ на два отделни нормативни акта. Единият ще е свързан изцяло с градоустройството, а другият ще е закон за инвестиционната дейност в строителството. Към тях ще бъдат разписани и съответните наредби. Тези два нормативни акта ще спомогнат за регламентиране на процедурите и сроковете в инвестиционния процес, както и на правата и отговорностите на всеки участник в него.
Стремежът ни е да привлечем инвеститори. Те идват трудно у нас по две причини. Едната е състоянието на цялата инфраструктура на страната, а втората е бавният процес за издаване на разрешения за строеж. От архитектите у нас се изисква да бъдат магьосници, за да успеят да се ориентират във всичките разпоредби на ЗУТ. Искаме да облекчим този процес, да изградим модел, който е работещ.
Тази седмица промененият Закон за кадастъра беше приет на второ четене в комисия. Сега очакваме разглеждането му в пленарна зала. В момента кадастърът има основен недостатък - регулационните и кадастралните линии почти винаги се разминават, което води до много тежки процедури. Това влияе негативно на проектантския и строителния бизнес.
Ще променим и нормативната уредба в частта за конкурсите за архитекти, за обществените поръчки в проектирането, включително Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. От почти цяло десетилетие те се опитват да намерят точното си място в инвестиционния процес. Според мен е необходимо да се измени и моделът за плащане на проектантите, защото те са поставени в положение да работят на много ниски цени. Това влияе на качеството на продукта, който произвеждат. А ниското качество води до допълнителни анекси към договорите. Ще се стремим да преодолеем този негативен процес.
Кои текстове ще влязат в закона за инвестиционната дейност в строителството?
Първото нещо, което се уточнява, когато се изготвя нов нормативен акт, е каква ще е философията му. Тя ще цели облекчаване на процеса на проектиране и строителство. Предложих да залегне в закона и персоналната отговорност на участниците в него. Това означава, че трябва да има един главен проектант и той да поеме цялата отговорност за обекта. Бих желал да класифицираме проектната документация като документ, а не като проект. Тъй като, ако е документ и е сгрешена, нарушението може да бъде преследвано по Наказателния кодекс.
Смятам, че тези промени ще направят нашата проектантска и строителна действителност адекватна на развитите европейски страни. Ще изтеглят целия бранш напред. Това е целта, която сме си поставили. Промяната означава конкурентоспособност на цялата гилдия.
Не трябва да забравяме, че ние сме малка държава с тесен пазар. Ако се затворим в рамките му, нито нашите проектанти, нито строителите ни ще имат перспектива за развитие. Единствено качеството и професионализмът гарантират конкурентноспособност по света.
Отварям една скоба - европейските норми за конструкции се приемат в момента с много голяма скорост в азиатските страни, които разбират, че това е начин да отворят пазарите си за кадри от ЕС.
А какво ще залегне в Закона за устройство на територията?
Много често общоустройствените планове защитават някакви интереси. Философията, която искаме да наложим с новия нормативен акт е, че общите устройствени планове трябва да бъдат в интерес на цялото общество и да създават условия за устойчиво развитие на територията.
В един ОУП трябва да са заложени предпоставки за икономически растеж на района. Искаме гражданите да участват в процеса на правене на общоустройствени планове, така че те да бъдат в интерес на всички граждани, които от своя страна да започнат да се чувстват съпричастни към мястото, в което живеят.
Какви подзаконови нормативи ще бъдат необходими към двата закона?
Както досега имаше наредби към ЗУТ, и към тези нормативни актове ще бъдат добавяни нови. Закон трудно се променя, докато наредбите, които в един момент се оказват неработещи, могат по-лесно да бъдат осъвременени.
Каква е ролята на Камарата на строителите в България при изготвянето на двата нормативни акта?
Огромна. Камарата инвестира сериозни средства в превода на немските разпоредби. КСБ съдейства с експертния си потенциал.
Според вас тези два нормативни акта ще спомогнат за регламентиране на процедурите и сроковете в инвестиционния процес, както и на правата и задълженията на всеки участник в него. Но кога ще станат реалност?
Мисля, че е оптимистично да очакваме първите резултати след началото на септември. Възможно е да има натиск от различни места. Някои интереси вероятно ще бъдат засегнати.
Ще ви разкажа един комичен случай около евронормите. Дойдоха да ме питат защо съм ги подписал и се оказа, че единият човек не ги беше чел. Имаше изказвания, че те ще доведат до повишаване цената на строителството с 200-300%. Тази прогноза се оказа приказки без аргументи.
Вие взехте и участие в третата кръгла маса „Модернизацията на обществените поръчки", организирана от КСБ. Какви изводи си направихте?
Подобен род срещи са много важни. Имаше представители на различните институции и браншови организации. Специално мен като министър на инвестиционното проектиране ме интересуваха предложенията, които засягат подобряване на нормативната база при търговете за строителство и проектиране. В самия Закон за обществените поръчки се предвижда всеки сектор да има своя наредба, в която да се отразява спецификата на съответния тип дейност.
А кога ще е факт тази за строителството?
Наредбата е готова. В нея има да се нанесат съвсем дребни корекции след окончателното приемане на промените в ЗОП, тъй като има известни разминавания между двата документа. Едното е, че плащането трябва да става след подаване на фактура от строителната фирма към възложителя в 18-дневен срок. В досегашния ЗОП е написано 30 дни. Новият 18-дневен срок, за разлика от 30-дневния, е свързан с действащ закон в Западна Европа. Според него, ако не са ви платили до този момент, сте длъжни да прекратите работа, за да може да покриете разходите, дължими на работниците, да им платите осигуровките.
Наредбата ще позволи целият сектор да се развива много прозрачно. На търговете ще могат да вземат участие малки, средни и големи предприятия. Противник съм на това да се подкрепят само МСП, а да се унищожат големите фирми. Строителството на големите обекти се прави от по-мащабните компании. Не може фирма с 5 човека да изгради магистрала. Същевременно обаче трябва да се даде шанс и на малките фирми.
Критерият трябва да е един - „цена" при фиксирано качество. Това не е новаторска идея, тя се практикува в Западна Европа повече от 50 години. В България до преди 60 години също се е ползвала.
В момента обсъждаме с фирми въвеждането на софтуер, който ще облекчи проектантите и строителите при кандидатстване за поръчка. На тях ще им се представя екселска таблица, в която ще попълват цената на определеното количество материали. По този начин ще се извършва контрол. Качеството ще е едно и също при всички предложения, водеща ще е цената. Този метод се практикува от много години в Германия и е въпрос на време да се случи и у нас. Така постепенно ще изчезнат и анексите към договорите, които водят до набъбване на крайната цена.
В Германия фазите за проектиране са 9. На първата, която у нас не се практикува, в офертата може да има разлика от окончателната цена не повече от 35%. На етап работни чертежи грешката се разрешава да е максимум 15%. Написването на тръжните книжа от страна на възложителя в Германия се основава на ясни пазарни цени и при него се допуска толеранс от 5-7%, а при възлагане на проекта той трябва да е нула. И по този начин няма анекси и огромни загуби и забавяния в плащанията. Причината в България да има много промени в договорите за изпълнение е, че строим по технически проект, който е недовършен, работен.
Какви други изменения са необходими, за да се намали бюрократичната тежест в сектора?
Ще продължим да се опитваме да намалим сроковете за съгласуване на проекти с Националния институт за недвижимо културно наследство.
България също е единствената страна, в която, когато се строи в урбанизирана територия, е необходимо становище за биологично равновесие. Получава се така, че за преустройство на жилище в офис е нужно подобно съгласуване, което забавя строително-ремонтните дейности. Вече имаме споразумение с Министерство на околната среда и водите за отмяната на този вид съгласуване.
Министерството има намерение да създаде социален сграден фонд. Ще разкажете ли повече за идеята?
Ще инициираме създаването на социален сграден жилищен фонд. Той ще задоволява потребностите на семейства и лица с ниски доходи и специфични нужди, самотни възрастни хора, граждани в неравностойно положение и маргинални слоеве.
В момента се разработва концепция за партньорства между общините, държавата и частни инвеститори, в която публичните власти да участват чрез безвъзмездно предоставяне на терени за строителство и облекчени условия за ползване на социалните домове. За тяхното създаване, управление и поддържане се предвижда обособяване на жилищни асоциации, а зa осигуряване на средства за изграждането им ще се създаде специален фонд.
Тези намерения ще залегнат в нов жилищен закон, какъвто България към момента няма. В изработването на документа трябва да се включат професионалисти от държавния, общинския и неправителствения сектор и гражданите, които попадат в групата на ползвателите на тези домове. За целта експертите на МИП вече започнаха проучване на наличния социален жилищен фонд и на нуждата от такъв в общините.
Социалните домове ще имат определени ограничения в квадратурата, като трябва да се осигури нормално съществуване на хората в тях. Те ще могат да се дават под наем или да се изкупуват.
Новите законодателни мерки трябва да разширят като цяло отговорностите на собствениците на жилищни сгради, в това число тези в режим на етажна собственост.
Обсъждаме и идеята за създаване на база от данни, интегрирана в национален информационен портал за социален жилищен фонд в България. Той ще дава данни за наличностите и нуждите от социални жилища на територията на цялата страна.
Очаквани ефекти от изпълнението на проекта ще бъдат осигуряване на заетост в сектор „Строителство" и борба с демографската катастрофа чрез осигуряване на субсидирани достъпни жилища с удовлетворително качество.
Как се развива диалогът ви с общините?
Стартирахме процедура за подпомагане на малките населени места за изпълнението на благоустройствени дейности, техническа инфраструктура и проекти със социална насоченост.
Финансирането е осигурено от държавния бюджет по линия на Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите". Общият размер на средствата е 4 900 000 лв. без ДДС (5 880 000 лв. с ДДС).
Същевременно издадохме разрешения за строеж на осем общински инфраструктурни проекта - предимно за пречиствателни станции и депа за отпадъци, в общините Стамболийски, Несебър, Кърджали, Бяла, Видин, Казанлък и Аксаково (Варненско) на обща стойност над 179 млн. лв.
В момента се разглежда документацията на още три - за реконструкцията на Централна гара София, на пречиствателна станция във Видин и трети обект на Несебър по водния цикъл.
В ход е и нова инициатива на МИП и общините за съвместно представяне на проекти на изложения в Западна Европа. Община Айтос вече е заявила желание за участие.