Медиите за нас :: Министерство на инвестиционното проектиране http://www.mip.government.bg/bg/ Wed, 22 Apr 2026 08:37:10 +0300 bg hourly 1 http://mip.government.bg/bg/pubs/1/278 http://mip.government.bg/bg/pubs/1/278 Tue, 30 Sep 2014 00:00:00 +0300 Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на регионалното развитие в служебния кабинет, добро утро. Добро утро. Да започнем по темите с многото пари, защото това е нещо, което засяга всеки един от нас. Става въпрос за актуализацията на бюджета - силно атакувана и критикувана в различни посоки, от различни части на политическия спектър, икономисти днес се изказват в пресата. Възможно ли е да си тръгне и служебният кабинет съпроводен от яйца, заради тази предлагана актуализация?Мисля, че това няма да се случи. И аз много чух, какво трябва и какво не трябва да прави служебният кабинет и какво е редно, и какво не. Ако предишното Народно събрание и правителство бяха подходили отговорно и бяха актуализирали бюджета - ние нямаше да се занимаваме с това, но не се случи или по-скоро се случи по начин, който задълбочи още повече нещата. Актуализира се бюджетът само на здравната каса, без да се актуализира бюджетът в останалата част, при положение, че беше ясно, че ще има огромно неизпълнение на приходната част; при положение, че беше ясно вече, че има две спрени оперативни програми; беше ясно вече, че имаме затворена банка. Тоест при тази промяна на политическата и икономическата обстановка, ние актуализираме, ние имам предвид предишното Народно събрание, актуализира бюджета само в частта здравна каса, не актуализира останалата част. И аз питам, ако ние не предложим това изменение и трябва да се чака следващо правителство да го направи и мине цялата процедура през Народното събрание - то ще стане края на ноември, просто няма да има време. Нека да видим какво предлагате - нов дълг, със свръх дефицит, въобще едни сериозни рискове, които се залагат. Вместо да намалявате разходите, защото няма пари, вие ги увеличавате - защо?Намаляването на разходите ще доведе до спиране отново на плащанията по оперативните програми, до липса на пари за поддръжка на пътищата през зимата, до спиране на някои от социалните плащания, ще доведе до липса на средства, между другото те също не са предвидени в бюджета. За около 80 милиона са щетите по пътищата - паднали мостове, разрушени пътища. Да - те в момента са приведени в такова състояние, че да са проходими, но съвсем не са ремонтирани, защото няма и 1 лев осигурен за това. Така че със сигурност това не са харчове, това са минималните средства, които са необходими, за да функционира държавата по правилен начин. Още миналата година, когато се приемаше този бюджет отново икономисти и политически сили казаха, че всъщност приходната част е заложена изключително оптимистично. Когато заложиш една твърде оптимистична приходна част, без да се съобразиш с фактическото състояние в държавата и с политическото състояние, предвиждаш едни разходи, които просто няма как да се финансират. Така или иначе в момента, въпреки всичките усилия, които се полагат за подобряване на приходната част, нашата прогноза е, че неизпълнението ще бъде около 1,1 милиарда лева. Неизпълнението?Неизпълнението на приходната част. Предвид факта, че така или иначе имаме, пак казвам, две спрени програми, 1,3 милиарда спрени по Оперативна програма „Околна среда". Не ние ги спряхме тези програми, не по наше време се случи. Имаме спряна Оперативна програма „Регионално развитие" в две оси. Само откакто сме ние от държавния бюджет са осигурени около 260 милиона по ОП „Околна среда" от държавния бюджет за разплащане към бизнеса и 188 милиона по ОП „Регионално развитие". И аз питам: Трябва ли отново да спрем плащанията към фирмите и към общините? Това води отново до липса на работни заплати. Знаете, че имаше протести, няколко фирми протестираха, заради неразплатени средства от страна на държавата към тях, така че кое трябва да направим? Вложителите в КТБ протестират. Независимо, какъв е сценарият, за съжаление, средствата ще трябва да се осигурят като заем към фонда, който гарантира минималните средства, за да се платят поне минимално гарантираните влогове на вложителите, такъв е законът. Значи ли това, че посланието на тази актуализация е - всеки, който иска пари ще ги получи?В никакъв случай. Само да ви кажа, че в Министерството на регионалното развитие, от това, което сме поискали е дадено само 16 милиона. И това ще доведе до факта, че няма да се довършат редица дейности.Вие сте поискали, регионалното министерство - 16 милиона?Не, напротив - ние сме поискали над 50. И това не са всички, които наистина са необходими, а които са минимално необходими. Бяха 53 милиона. Ние получаваме 10 и с отпушването, знаете че 5% във всяко министерство се задържат, с разрешаването те да се харчат, всъщност стават около 16, които ще бъдат само за подготовка на пътищата за зимно поддържане и за някои неразплатени дейности, като например за виадуктите, които са извършени вече в едното платно - за тях ние дължим около 5 милиона на фирмите. Нищо ново няма да се започва. Спряхме договори за доста пари и в никакъв случай не се извършват разходи, които са неоправдани. Критиките са обаче, че се дават пари за нереформирани сектори като МВР, здравеопазване. Това не е ли някакъв вид подписване на празни чекове? Като няма реформи се дават пари... Факт е, тези сектори са нереформирани. Съгласна съм изцяло с хората. Ако трябва да съм честна, на мен също не ми е приятно да се дават пари в нереформирани сектори. Но служебният кабинет няма как да извърши тези реформи. Какъв е изходът - да оставим хората без лекарства или да предложим на Народното събрание да ги осигури? Народното събрание е институцията, която ще гласува този бюджет. Ако реши, че няма да дава пари в нереформирани сектори, да не ги дава. Но така или иначе със Закона за МВР бяха увеличени заплатите на служителите в МВР, без да се осигурят 160 млн. Нека НС да реши - ще остави това увеличение на заплатите и ще даде 160-те млн. или ще измени Закона за МВР и ще им намали заплатите отново. Така че това ще бъде решение на НС. Но е факт, че е крайно време да се случат реформите. Има сектори, в които потъват като в черна дупка. Ще продължим след малко да си говорим за пари. Да погледнем обаче и към днешната тема - става въпрос за актуализацията на цената на тока - нещо, за което вие преди няколко дни казвате „не е правилен изразът поскъпване на тока". Не е правилен, обаче хората ще трябва да плащат с 10% повече. Да, за съжаление ще трябва да плащат с 10% повече. Но е факт, че бяха намалявани два пъти цените на електрическата енергия абсолютно без правилните икономически анализи. Факт е, че това е един от поредните нереформирани сектори. Факт е, че там са необходими също сериозни реформи. И ние, колкото и да не можем да ги довършим, ги започнахме. И в миналия служебен кабинет между другото и в този това е една от основните теми, с които се занимаваме и в които предлагаме решения. Миналия път направихме два анализа, на които, между другото, в момента всички специалисти в сектора се позовават - анализа от ЕК и анализа, направен от Световна банка. Тази година, този път, този служебен кабинет създаваме Енергийния борд. Там се предлагат и се обсъждат решения. Със сигурност не е честно всички ние, защото аз също плащам ток и на мен също не ми е приятно, да плащаме в нереформирани сектори, всички ние да плащаме за лошите проекти, свършени през годините. Това се случва сега на практика. Не е така. Искам да подчертая, че това увеличение ще покрие само 20% от дупката, която се получава между това, което по закон НЕК трябва да изкупи като дългосрочни договори, ВЕИ централи, за кафява енергия, топлофикации, заводски централи и това, на което всъщност продава. Тоест само този процент. В никакъв случай не говорим за това, че с увеличението се покриват старите договори на НЕК, които са за изключително скъпи проекти без никакъв cost-benefit analysis, тоест ползи-разходи - за това, което плащам, всъщност какво ще изкарам от него. Говори се обаче за още допълнителни увеличения в бъдеще време, което означава, че най-вероятно отново ще се търси това като вариант - да се вдига цената на тока. Според мен, трябва да са комплексни решенията в сектор Енергетика. В никакъв случай няма как да стане само през увеличението на цената на тока. Просто това не е редно да се случи. Комплексни са решенията. Затова се създаде този Енергиен борд - там да се търсят и да се предлагат решения. В преговори сме отново с международните финансови институции за това да предложат решение. Но е факт, че наистина трябва да се направят реформи. Давам пример: ВЕИ-тата - с високи договори, дългосрочни договори, те трябва да се предоговарят, но имаме и заводски централи, имаме и топлофикации. Произвеждаш ток, продаваш го на НЕК на по-висока цена, а го купуваш по-ниско. Така че трябва да се предприемат редица мерки и със сигурност не е редно да бъде само през цената на тока. Но със сигурност трябва да се спре с популисткото намаление и с популисткото говорене. Защото тези дупки, които се натрупват рано или късно те пак ще се платят. Знаете, че така политическото говорене обикновено се свежда до това - дали да се вдига или да се сваля цената на тока, когато дойде едно или друго правителство. Като че ли сега служебният кабинет беше, така, в ситуацията, неутралната, в която може да се позволи такова увеличение. Случва се по ваше време. Нарочно ли беше избран такъв момент - между изборите, преди изборите, така че да се извърши едно такова увеличение? Знаем, че ДКЕВР е независим орган, че вие нямате пряка отговорност към това. Но така изглежда отстрани. Искам да припомня, че ДКЕВР и по време на предишния кабинет и предишния състав на ДКЕВР всъщност определи 1 октомври като новия ценови период. Така че ние просто бяхме заварени при тази ситуация. Не ние го определихме или новият състав на ДКЕВР. Това беше ценовият период. И аз искам да кажа, че ние не само, че сме неутрални, но сме и експертни и не говорим политически. Ние казваме истината на хората. Истината те трябва да я знаят. Как ви се сториха яйцата, хвърлени по комисията за държавно енергийно регулиране? Недопустима. Г-жо Захариева, взимам повод от темата с тока - да ни кажете каква е готовността и в каква готовност ще оставите държавата по отношение на евентуална газова криза. Коментирахте вече многократно този въпрос. Но все пак, по-готови ли сме в момента? Да, постоянно се готвим. Дай Боже да не се случва! Водят се преговори почти всяка седмица, в постоянен контакт са между ЕК, Украйна и Русия. Колко дни може да издържи България при спрени доставки? Зависи. Зависи колко е студено, това е истината. Ако е много студено? Защото има такива прогнози? От месец и половина до три месеца, в зависимост от това колко е студено. Което в интерес на истината е достатъчно дълго време, за да се разреши една криза. Надявам се наистина и едва ли, ако се случи тя да продължи толкова дълго. Готови ли са обаче топлофикациите? Има ли готовност сега хранилището в Чирен, проверка направена ли е? Въобще този анализ ще бъде ли оставен на следващия кабинет, който и да е той след 5 октомври, за да не сме неподготвени? Всичко това се прави. Чирен се пълни, топлофикациите са готови, помолени са да извършват тестовите си проверки, говорено е за осигуряване на цистерни за осигуряване на мазут, в случай, че кризата продължи по-дълго, говорено е също и за подготвена процедура за освобождаване на резервите от военновременните запаси. Така че всичко е готово. Наистина трябва да сме готови, не дай си Боже да се случи. Сега, ако не останем без газ, да не се окаже, че ще потънем в сняг? Казвате - пари няма за почистване. Каква е ситуацията преди началото на зимния сезон? Ще се намерят ли средства? Пари няма за подготовката. Знаете, че преди всяка зима ние сме длъжни да подготвим пътната мрежа така, че пролетта да не се изненадаме от това, което ще открием отдолу под снега. Това, което е като минимални средства, това са единствените пари, които ние получаваме в бюджета на регионалното министерство, а не някакви огромни суми за харчения, каквито спекулации се чуват постоянно. Това са пари за закърпване и подготовка на пътищата за зимата. Защото всяка дупка, която ние не запълним, ще стане кратер и всяка пукнатина ще стане дупка. И от 10-11 млн., които ще трябват сега, за да съхраним пътищата, ще станат 40-50 през пролетта. Тоест това са средства, които трябва да вложим, за да спестим пари пролетта. Така или иначе тези пари наистина са предвидени в актуализацията. Но пак казвам, само тези. В никакъв случай повече. Нямаме пари за ремонти на виадуктите. Знаете в какво състояния са, всички се движим по тях. Това са пари, които наистина трябва спешно да бъдат осигурени. Те са около 20 млн. - за трите виадукта, в останалото платно. Не са предвидени пари в актуализацията на бюджета. Подчертавам това, нямаме тези 80 млн. Така че със сигурност, повярвайте ми, доста отговорно сме подходили към актуализацията. И в никакъв случай не сме направили някакви големи разходи. Това са парите за минималното нормално функциониране на държавата. Имахте надежда, че до края на октомври ще тръгнат европейски средства. Тя обаче като че ли е доста слаба в момента. Все пак какви са сигналите? Напротив, силна е. В актуализацията са предвидени само 200 млн. всъщност неразплащане, тоест невъзможност, то не е разплащане, защото не са възстановени по ОП „Регионално развитие" - ос 1 най-вероятно няма да бъде възстановена до края на октомври, поради което няма да могат да бъдат възстановени и до края на годината. Ежедневно се работи и в събота, и в неделя, това да се случи. Със сигурност обаче, това не зависи само от нас. Готови сме с проверките по ос 3 по ОП „Околна среда", в момента вървят проверките от одитиращия орган в България. Трябва да дойдат и нови проверки от ЕК, надявам в средата на октомври, за да може възстановяването на средствата да се случи до края на октомври и за да се възстановят парите. Казвате до края на октомври. Ако дадем малко по-дълъг период, може ли да гарантирате, че до края на годината спрените европейски плащания ще бъдат възстановени? Те ще бъдат възстановени. Въпросът е, че на ЕК свършват парите. И ако се изпратят сертификатите ноември месец, те просто ще бъдат възстановени догодина. Тоест няма да бъдат възстановени до края на тази година. Идеята е да се възстановят сега, за да се подпомогне наистина на касова основа бюджетът. Което означава, че всички спрени проекти, за които споменахте, ще тръгнат от догодина, евентуално, когато има пари за тях? Искам да подчертая, че ние възстановихме тези плащания. Те затова не са спрени. Рискът от загуба на средства, само за ОП „Регионално развитие", ако ние не бяхме възстановили плащанията от държавния бюджет - 188 млн., беше за 390 млн. лв. По ОП „Околна среда" от март месец общините не бяха получавали лев. Строителите работеха със собствени средства. Но колко месеца може да издържиш да не ти се разплащат средства? Имаше забавени заплати от страна на строителите към техните служители и работници. Така че ние възстановихме тези плащания и това намали риска от загуба на средства в края на годината. Да, сега ги плащаме с бюджета, но те ще се възстановят, макар и с финансова корекция, която ще отиде за други проекти. Ако ние не бяхме възстановили плащанията, те щяха да се загубят безвъзвратно за държавния бюджет, завинаги. Благодаря ви за този разговор. Екатерина Захариева в нашето студио, за парите, цената на тока и за предстоящата поддръжка на пътищата през идните месеци.  http://mip.government.bg/bg/pubs/1/276 http://mip.government.bg/bg/pubs/1/276 Mon, 22 Sep 2014 00:00:00 +0300 Кадастърът може да се самоиздържа, но с оправданието, че няма пари, едва 13% от територията са картографирани, казва заместник-министърът на инвестиционното проектиране арх. Георги СавовВестник "Сега" Венета Начева Арх. Георги Савов беше назначен в Министерството на инвестиционното проектиране като заместник на служебния вицепремиер, регионален министър и министър на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия. Идва от частния сектор, където около 20 години трупа опит като архитект и проектен мениджър. Основател и съдружник в "А-Три Архитектура и изпълнения" ООД, което управлява инвестиционни проекти в строителството, а по-късно става и управител в студио "Вамос". Участвал е в реализацията на административни, промишлени и жилищни сгради, хотели и устройствени разработки. - Архитект Савов, вие идвате като администратор от проектантския бранш. Започнахте срещи с архитекти, инженери, строители и дадохте заявка за важни промени в нормативната уредба. Какво виждахте извън министерството и какво искате да промените?- По отношение на нормативната база - най-лесно е да се критикува законът. Но той дава само рамката и се променя много по-трудно. Докато нормативната уредба, специално към Закона за устройство на територията (ЗУТ), която регламентира строително-инвестиционния процес, е жива материя. Тя би трябвало да се променя и наглася според условията, но това не се прилага на практика. Затова се опитваме да променим точно тази нормативна база - по-специално Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Защото проектите, които се изработват, не са достатъчно качествени, не са годни. Няма нужда да се убеждаваме в това - само да си дадем сметка колко проекти са спрени, в колко от тях има тотални разминавания между заложеното и изпълненото.Истината е изключително простичка - първичният документ за всичко в строително-инвестиционния процес е проектът. Това е документът, по който задачата трябва да се остойности, да се проведе търгът, да се сключи договорът, да се изпълни нещо и да се плати.- Къде е проблемът?- Всеки обект започва от идеен проект - в него се правят красиви картинки и инвеститорът казва: да, това искам. В работния проект се уточняват детайлите, на този етап следва и строителят да влиза на обекта. Между тези две фази обаче има период, наречен технически проект, който е изключително важен. По нашето действащо законодателство на този етап се издават разрешения за строеж и се започва изпълнение на строително-монтажни работи. Тълкуванието, което сега Наредба 4 дава за фаза технически проект, е толкова широко, че е напълно законно проектите в тази фаза да са с цена и пълнота от 5 до 25 условни единици. Начинът, по който се проектира в момента в България, е, че се избира най-ниска цена - или проект от 5 единици, или идейният проект с малко повече размери. Това е реалността.- Това не е ли свързано и с провалите в обществените поръчки?- Да. Ние имаме един първичен документ, който е непълен, неточен, а оттам и грешен. Защото в тази фаза по наредба не се изискват детайли, спецификации, количествени сметки. На тази база се печелят търговете в обществените поръчки. Това е в основата на строителните търгове, на предварителните бюджети, изпълнението и приемането на обекта. Освен ширината и дължината на една стая трябва да е ясно какво да има в нея. Подът например - паркет ли е, дъбов, или ламинат. Или тази стена - латекс ли е, или ламперия. Разликата е в пъти. За един строител да даде точна цена и срок при тази непълна изходна информация (идеен проект) е, като да познае числата от тотото.- Това е абсурдно. Защо е допуснато да продължава толкова години?- Тъжното е, че всичко е законно, защото всеки си върши уж съвестно работата. Ето и прочутата енергийна ефективност - тя също се прави на етап технически проект, тоест, без да са изготвени работните детайли и характеристики за предвидените материали.- А те не са ли изключително важни именно за енергийната ефективност - от това колко и каква топлоизолация например ще се вложи, зависи степента й?- Там е работата. Не искам да наричам това измама, но в повечето случаи е формално свършена работа.- Т.е. вашата идея е да се променят схемата и начинът, по който тръгва един проект?- Да, затова с професионалните организации и строителния контрол стигнахме до извода, че тук липсва проектна документация. Предлагаме границата между работния проект и техническия проект рязко да се стопи. В реалната практика на проектен мениджър аз съм ангажиран да давам бюджет в идейна фаза, в техническа и в работна фаза. Така във всичките фази се дава стойността на проекта. Разликата е в точността на оценката. Предлагаме в техническата фаза да се изготвят и работни детайли, и спецификации, и количествени сметки с точност до 10-15%. Тогава и обществените поръчки няма да вървят по модела - ще правим една сграда за едни пари, но никой не знае как ще изглежда тя и какво ще има вътре. Ако успеем да въведем промените, ще се знае какво да се търси накрая в нея. Липсата на критерии и параметри за качеството е причина за едно и също нещо стойността да се различава в пъти. - Тоест обществените поръчки "гърмят", защото в основата им е заложена бомба. Но ако всичко това е само в една-единствена наредба, защо никой досега не я променил?- У нас администрацията е откъсната от практиката. Затова и няма как да е адекватна. В същото време, за да е независима, не трябва да е в практиката. Получава се омагьосан кръг. Не отричам необходимостта от тази независимост, но изчерпването на професионализма е пагубно.20 години работих освен като проектант и като консултант от страната на възложителя. Още в най-ранна фаза на предпроектните проучвания следва да се изготви и ориентировъчен бюджет. Да се предвидят всички необходими мероприятия. Някои инвеститори първо питат - какво е нужно и какво може. За съжаление в България тази култура все още я няма.- А докъде стигна работата с кадастъра?- Факт е, че България е една от изостаналите европейски държави. Това е изключително подценяван проблем. Учудвам се защо, при условие че кадастърът генерира сериозни приходи - над 18 милиона лева годишно, от 2009 г. насам са отпуснати 10 милиона лева за създаването му. Ако оставим кадастъра да се самоиздържа само една година, ще може да се самофинансира. Така ще бъдат създадени кадастрални карти и регистри за цялата територия на България. В момента едва около 13% от територията на страната са покрити с кадастрална карта. Това са основно терени по Черноморското крайбрежие, където ударно бяха изработени кадастрални карти, и в отделни други области. Все още дори и в София големи райони нямат кадастър. За всичко останало бих приел, че липсват пари, но тук пари има, защото кадастърът генерира приходи.- Къде е проблемът и за сгрешената наредба, и за кадастъра?- Некомпетентност. Това не е приятна дума, но за съжаление е точната. С цялото ми уважение към юристи, икономисти и други, но за всичко се иска специализация. Няма как специфичен процес като строително-инвестиционния да се извършва от други, а не от специалисти в областта. Факт е, че архитектите са били равни на фараони в египетските царства. Не зная защо, но едва ли е случайно в тези общества, натрупали много знания още преди векове.- По Черноморието има ли вече яснота къде са дюните?- Всички дюни са посочени, картите са изготвени. Вече са определени дати за приемането им от комисии. Очаквам следващия месец да бъдат одобрени. Хората с основание се вълнуват, защото много дюни ще попаднат в частни имоти, в такива с влезли в сила устройствени планове. Това ще бъде голяма драма. Представете си - купили сте парцел на морето, а те там не са за без пари, и изведнъж ви казват, че половината имот е дюна. Но щом се е тръгнало по този път, трябва да се търси начин за компенсация на собствениците.- Къде са, кои са големите инвеститори, за които говореше преди вас бившият министър архитект Иван Данов?- Мисля, че това е една идеалистична представа. Идвам от частния сектор, затова имам идея как се печелят и как се губят инвеститори. Тук не намерих мотивация или регламент с мерки за привличане на инвестиции. А и в България отдавна съществува Агенция за чуждестранни инвестиции, която има своите задачи.- Има ли нужда от такова министерство?- Като проектант аз много се зарадвах на създаването на подобна институция. Ролята на проектанта вече 20 години е тотално игнорирана. На табелата на един строеж ще видите изписани имената на кого ли не, но не и на проектанта. Със създаването на това министерство хората, възложителите, обществеността, всички чуха, че този проект го прави някой. Осветли се възлов процес, който се подценяваше тотално, и затова сме на етап да ни спират европарите, да ни обвиняват в злоупотреби.Подобна структура е необходима, но не съм убеден, че трябва да е министерство. През последната година двете министерства - на инвестиционното проектиране и на регионалното развитие - са работили изключително трудно, а те са били лявата и дясната ръка на общ процес. Сега работим синхронизирано. Това доказва, че ако шапката е една, има място за тази структура - например агенция. Но ръководството трябва да е с висок ранг, за да му се чува думата.  http://mip.government.bg/bg/pubs/1/272 http://mip.government.bg/bg/pubs/1/272 Mon, 15 Sep 2014 00:00:00 +0300                   Ежегодно ще се отделят средства от държавния бюджет за финансово подпомагане на общините за изработване на ОУП Вестник "Строителство Градът" Николай Тодоров Арх. Савов, какви са основните задачи, които си поставяте като зам.-министър на инвестиционното проектиране в рамките на служебния кабинет?- Голямото предизвикателство, пред което съм изправен за краткия период на мандата на служебното правителство, е подобряването на инвестиционния и бизнес климат в строителния сектор. Предвидимост, прозрачност, единни регламенти в подзаконовите нормативни актове - това са основните задачи, които стоят пред мен. Проблемите, пред които съм изправен като заместник-министър на инвестиционното проектиране, обемът работа в изпълнение на тези цели не са малко, дано успеем да ги реализираме в рамките на мандата на служебното правителство.Най-важният приоритет е предприемането на мерки за подобряване на инвестиционния климат. В рамките на тези три месеца, с които разполагаме, се опитваме в известна степен да променим инвестиционния процес в положителна насока, тъй като има всеобщо усещане от страна на проектантите, строителите и възложителите, че липсват прозрачност и предвидимост. Какво имате предвид - как може инвестиционният климат да стане предвидим?- Инвестиционният климат ще стане предвидим едва тогава, когато в нормативните документи бъдат разписани ясни и категорични правила, които регулират инвестиционния процес. Когато приех поканата на вицепремиера по икономическата политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева и предвид краткия срок, с който разполагам, реших, че ще е по-добре да се съсредоточа върху една или две основни цели, които да изпълня. Дадох си сметка, че в следващите три месеца трябва да се фокусираме върху задачата да работим по прецизирането на подзаконовата база. Задача, която можем да реализираме в този период. Промените са важни, защото ще ни дадат възможност за по-нататъшното подобряване на ЗУТ. Подходът, който предприех е да вървим с малки крачки в интерес на крайната цел. Винаги се поставят по-високи цели в опит да се свърши всичко бързо, но така се пропускат няколко поредни стъпки и резултатът не е удовлетворителен. През годините ЗУТ е променян, но някои от наредбите не са подобрявани по никакъв начин, т.е. променя се законът, но не и наредбите. Съответно не получаваме търсения резултат и тези наредби ни пречат в ежедневната работа.В момента - след месец от началото на нашия мандат - подготвяме изменения и допълнения към Наредба 4 на ЗУТ. Текстовете целят да прецизират и изяснят необходимите проекти за съответния вид строеж, които са необходими за двата основни етапа в строителния процес, а именно - издаване на разрешително за строеж, от една страна, и действително започване на строителните дейности, от друга.Знаете, че към момента фазата "Технически проект", на която най-често се изготвя проектната документация, представлява една широка граница между малко или повече напреднала идейна фаза и абсолютно недовършен работен проект. Въпросната Наредба 4 дава възможност на инвеститора да определя според компетентността си кои проекти точно да възложи. Законът позволява при наличие на разрешение за строеж да се започне работа на строителната площадка в така описаните граници на техническа фаза. Но нека не забравяме, че възложителят или инвеститорът, не винаги е професионално компетентен, той не е необходимо да е наясно с детайлите по проектиране със специфичните етапи... Какъв критерий за качество може да се прилага в тези граници, още повече че според нашето законодателство работната фаза не е задължителна и възложителят преценява дали да я възложи или не? А там са детайлите, спецификациите, количествените сметки и повечето от дейностите, с които може да се оцени качеството на един проект.С промените в Наредба 4 ще се опитаме да регулираме и уточним проектната документация, която е необходима. Промените ще прецизират двете основни фази за проектиране и строителство - както проектната документация, необходима на етап издаване на разрешително за строеж, така и проектите, необходими за действителното изпълнение на СМР. За подготовката на измененията и допълненията към Наредба 4 разчитам много и на съдействието на професионалните организации, на колеги и на всички заинтересовани страни. Можете ли да коментирате наличността на ОУП на градовете и общините в България?- От всички 264 общини в България 242 нямат актуални общи устройствени планове за територията на общината заедно с всички населени места в нея. Тук не са включени 14-те общини, общите устройствени планове на които се възлагат от МРР по реда, предвиден в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Смятам, че към такава статистика коментар не е необходим.От тези 242 общини, които споменах, до момента за финансиране са кандидатствали 233, като със 126 са подписани споразумения за подпомагане изработването на проект за ОУП, а към 40 общини е поет ангажимент за задание и опорен план, които предшестват проекта. Документите на останалите общини са в процес на обработка, но крайното решение силно зависи от заложените средства в бюджета. Как могат да бъдат подпомогнати общините да подобрят своята готовност в това отношение?- С измененията на ЗУТ от края на 2012 г. бе прието ежегодно да се отделят средства от държавния бюджет за финансово подпомагане на общините за изработване на ОУП. Със създаването на министерство на инвестиционното проектиране разпределянето на тези средства бе вменено на министъра на инвестиционното проектиране. Също така министерството осъществява методическа помощ и контрола на всички етапи от процеса.Тук като основен проблем виждам липсата на дългосрочно финансово планиране, тъй като изработването на един общ устройствен план е дълъг, продължителен процес, който отнема от година и половина до три години. Финансирането година за година определено не е вариант за подобен продължителен процес. Една работеща алтернатива би била поемането на дългосрочен финансов ангажимент, за което са необходими политическа воля и приемственост в управлението на страната. Не трябва да забравяме, че общите устройствени планове на общините са така необходими, защото те ще подпомогнат развитието им, те са основа за усвояването на европейско финансиране по оперативните програми... Как устройственото планиране е инструмент за привличане на инвестиции?- Несъмнено устройственото планиране е от основно значение за повишаване на инвестиционната привлекателност на територията и осъществяване на проекти в сферата на бизнес инфраструктурата, промишлеността, търговията, туризма, логистиката, услугите - всички тези икономически полезни за населението инвестиционни дейности. Общото устройствено планиране също така предвижда рационалното използване на всички налични ресурси.Един актуален общ устройствен план със сигурност ще подобри инвестиционния климат чрез прозрачност и предвидимост, защото ще утвърди като минимум устройствените показатели на застрояване и предназначението на териториите, включени в обхвата му. Как оценявате ролята на ИПГВР за развитие на българските градове?- В Европа още от 90-те години на XX век се използва понятието "интегриран подход" в градското планиране при изработването на проекти за обновяване. Широко прието е, че само интегриран и устойчив подход към градското развитие може да позволи на градовете да отговорят на предизвикателствата на глобализацията, демографските и климатичните промени. Мисля, че всеки български гражданин осъзнава необходимостта от съчетаване на инвестициите в обновяване на физическата среда (сгради и инфраструктура) с мерки за стимулиране на икономическото развитие и социалната интеграция. Целта е цялостно и комплексно обновяване, възстановяване, регенерация на територията, отчитайки взаимовръзките между физическите, икономическите и социалните аспекти на градската среда.Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие неминуемо ще окажат положително влияние върху обитателите на всяко едно населено място. Градоустройственият план е в интерес на цялото общество, създават се условия за устойчиво развитие на територията и икономически растеж, за разкриване на нови работни места, повишаване на доходите, оптимална бизнес среда, за превръщане на града в средище за култура, наука, иновации. За съжаление в нашата страна развитието на процесите по прилагане на ИПГВР като че ли беше оставено на заден план. Добрата новина е, че в последните години все повече населени места започнаха инициативи в тази посока, стартират свързани проекти, действия и инвестиционни намерения, които се прилагат в определени градски зони.За съжаление сме свидетели и на факта, че на много места местната власт все още не разполага с достатъчно ресурс за прилагане и на ИПГВР, и на ОУП, но създаването на традиции и добри практики е дългогодишен процес, изискващ преди всичко приемственост. Как ще се развие подготовката на нова законова база в строително-инвестиционния процес? Как ще бъдат прецизирани документите, регламентиращи обема и съдържанието на проектната документация в инвестиционния процес?- Усилията ми са насочени върху регламентирането на обема и съдържанието на инвестиционните проекти. Това е въпрос, който е много важно да намери своето решение, тъй като обемът и съдържанието на инвестиционните проекти влияят на всички участници в строителния процес. Учудващо е, че нямаме такъв регламент. Кой има полза от това да не знае какви проекти точно да възложи? Ако има регламент, проектантът и надзорникът ще работят по-лесно, а възложителят ще е по-информиран. Би трябвало и администрацията, която одобрява проектите, да има полза от такъв регламент, защото процесът ще се контролира много по-лесно. Проектите ще отговарят на едни и същи критерии и ще има предвидимост. В момента нямаме единни стандарти за обема и съдържанието на инвестиционните проекти въпреки наличието на Наредба 4 от ЗУТ. Тя дава някакви рамки, които обаче имат твърде обширни и разнородни тълкувания, особено във фаза технически проект. Факт е, че всеки от участниците в инвестиционния процес, както и одобряващите органи тълкуват разностранно правилата, когато те не са прецизни. Убеден съм, че липсата на ясен регламент е основната причина за това волно или неволно да се нарушава ЗУТ.Типизацията на договорите в обществените поръчки също стои на дневен ред. Подобен регламент определено ще има положителен ефект. Един пример: договорите на FIDIC са набор от документи, които дават основни стандартни рамки в отделните аспекти на инвестиционния процес. Те гарантират предвидими резултати. Това не означава, че задължително трябва да въведем договорите на FIDIC в България, но бихме могли да ползваме добрите практики в тях. Световният опит показва, че типовите договори са много полезни не само в строителството, но и в проектирането. Затова аз считам, че такива трябва да има в инвестиционното проектиране.Подготовката на нова законова база изисква времеви ресурс, който понякога е по-дълъг от един мандат на редовен кабинет, какво остава за служебен. Още по-важно - тя изисква политическа воля и приемственост. От срещите ми с представители на браншови организации, с архитекти, проектанти и строители, с доказани професионалисти се убедих в едно: всички заинтересувани страни, участници в строително-инвестиционния процес, сме единодушни, че промени в нормативната база, както в законовите, така и в подзаконовите нормативни документи, са необходими. Ето защо бих искал да завърша с пожелание, което, вярвам, ще е от полза за всички нас - пожелание за политическа воля и приемственост в следващия редовен кабинет, както и у законодателя, за да се осъществят така чаканите и необходими промени. Чрез спазването на основните принципи за добро управление като прозрачност и последователност ще постигнем така желаната сигурност у инвеститорите, подобряване на инвестиционния и бизнес климат, удължаване на времевия хоризонт за техните инвестиционни намерения.   http://mip.government.bg/bg/pubs/1/271 http://mip.government.bg/bg/pubs/1/271 Mon, 15 Sep 2014 00:00:00 +0300  Водещ: Здравейте. Гостът ни днес е вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева. Здравейте, г-жо Захариева. Екатерина Захариева: Здравейте.Водещ: Толкова много въпроси има към вас. Дано успеем да отговорим на интереса и на зрителите ни. Веднага ще започна с най-важната за мнозинството хора тема, аз мисля, че и за икономиката ни е важна, и за страната ни - цената на тока. Преди няколко седмици вие казахте, че е възможно да има режим на тока. Това колко актуално е с днешна дата?Екатерина Захариева: Все още е възможно, ако не се направят някои стъпки за подобряване на финансовото състояние в сектора, на всички в него, включително НЕК, доставчици, производители, така че, и обществен доставчик в лицето на НЕК. Определено редицата решения, поредицата от решения, които са взимани през последните месеци са довели до там, и година, са довели до там, че състоянието все повече и повече се влошава. Така че ние все пак сме оптимисти, защото предприехме доста стъпки, за да се избегне това нещо. Знаете, създадохме Енергиен борд. Знаете, че в БЕХ бяха направени някои промени. И знаете, че в регулатора бяха избрани от МС професионалисти, които ще работят надпартийно и професионално с определянето на новите цени от 1 октомври, такъв какъвто беше определен новият ценови период от предишния регулатор.Водещ: Ще ви попитам цените. Но преди това - от какво всъщност се обуславя вероятността да има режим на тока?Екатерина Захариева: Не, разбира се, от липса на производство, а от факта, че някои от дружеството са в такова финансово състояние, че в тях липсват средства за неотложните ремонти най-вече през зимата. Но аз пак казвам, оптимист съм, считам, че това няма да бъде допуснат. Но всички трябва да знаем, че решенията, които се взимат без анализи, политически, без никаква перспектива в сектора могат да влошат до толкова нещата, че държава, която произвежда три пъти ток, повече отколкото й е необходимо, която има по принцип наистина всичките необходими предпоставки да не се случва това, да се доведем до там, че ние да не можем да поддържаме системата си и тя в някакви периоди да остане наистина в недобро състояние, така че да се спре тока.Водещ: Толкова ли е лошо състоянието на тази система?Екатерина Захариева: Знаете ли, фактът е, че повече от година и половина не могат да се правят никакви инвестиции в нея. Все пак става въпрос за мрежа, която трябва да се поддържам, трябва да се правят планови профилактични ремонти. Така че със сигурност дружествата трябва да имат необходимите средства.Водещ: Кой - държавата или дружествата?Екатерина Захариева: Не, дружествата, които са в системата.Водещ: Нямат пари за ремонт.Екатерина Захариева: Липсват пари за ремонти. Поради тази причина наистина се налагат спешни мерки. Ние създадохме, знаете, Енергийния борд. Разбира се, това не е органът, който ще вземе решенията за цената на тока. Има си регулатор, който ще направи своите анализи и ще вземе това решение от 1 октомври.Водещ: Според вас, каква ще бъде цената на тока? Или да кажем процентното отношение на цената на тока? Имате ли някаква идея кое е оптималното? Или добре, кое е оптималното да го кажем?Екатерина Захариева: Наистина не искам да го говоря това. Защото, според мен, когато политиците определят и спускат на регулатора каква трябва да бъде цената на тока, се довеждаме до там, че да имаме риск цялата система да бъде във фалит. Поради тази причина аз силно се надявам регулаторът да направи своите разчети професионално без натиск. Но и така, че хората да могат да си плащат все пак сметките. Отделно от това, ние трябва да разберем, че няма как бедните да субсидират тока на богатите. В целия свят има един институт, и в цяла Европа има определения за този институт, има критерии как се определя енергийната бедност, и това се нарича енергийна бедност. Така че ние трябва да разгледаме критериите, ако трябва да променим някои от тях и да осигурим средства за хората, които не могат да покриват сметките си за отопление и електричество. Водещ: А цени за бедни и богати, както предлагат от КНСБ? Различни тарифи, по които да плащат.Екатерина Захариева: Аз мисля, че те опровергаха, че са предлагали цени за бедни и богати.Водещ: Аз не го чух, може и да са опровергали. Чух Пламен Димитров, който каза - тези, дето си подгряват външните басейни, да си плащат на по-висока цена. Аз не знам колко човека имат външни басейни в България. Екатерина Захариева: Това, което сме обсъждали и се говори е, че е възможно да има до степен, така да кажа, повишаваща цена - колкото повече потребяваш, толкова повече плащаш. Тоест да има гарантиран минимум на потребление, който да бъде на по-ниска цена и когато консумираш повече - да плащаш повече. Това, има такива практики. Дори мисля, че в миналото в България е имало двустепенна система, тя може тристепенна дори да бъде. Но това все пак е работа на регулатора и той наистина трябва да направи своя ценови модел, ако реши да го променя. Водещ: ... сте склонни да мислите върху това да има различни тарифи за по-заможните и за по-бедните.Екатерина Захариева: Това не е по-заможни и по-бедни. Това е хората, които потребяват повече и хората, които потребяват по-малко. Имайте предвид, че има случаи, в които може би бедни ще потребяват повече. Затова според мен не е редно да се говори за тарифи за бедни и богати. И трябва много внимателно да се обмислят тогава, когато се въвеждат нови правила. Ние затова считаме, че трябва да влязат наистина експерти в регулатора. В преговори сме със Световна банка, в преговори сме с ЕК и срещаме пълна подкрепа от тях за помощ, експертна във формиране на бъдещата политика по енергетика. Водещ: Толкова ли сме закъсали - Енергиен борд, смяна в държавния регулатор, европейска помощ? Толкова ли не можем да се справим с енергетиката? Голям батак ли е? Екатерина Захариева: Ами, очевидно имаме нужда от външна помощ. Факт е, че 25 години не се справяме добре. Водещ: Фалирала ли е НЕК?Екатерина Захариева: Не е фалирала. Все още не е. Но трябва да се вземат спешни мерки, за да не се стигне до там. Водещ: Добре. Сега ще ви попитам, ще продължа с енергийната тема по друг важен проект, който за някои казват, че е проектът на века, проектът, който ще ни извади от икономическата криза, а други казват, че ще ни вкара в икономическа криза. Сега ще цитирам мои гости от началото на седмицата. Мартин Димитров, бившият шеф на икономическата комисия и адвокат Петър Славов, дойдоха в студиото с едно предупреждение. Те твърдят, казват така с въпросителна, но доколкото усетих - напълно са категорични, че цената на Южен поток за около година е нараснала с над милиард. Моля ви, вие отговаряте за енергетиката. Кажете, вярно ли е това? Поскъпнал ли е Южен поток с милиард? Екатерина Захариева: Не знам от къде вадят ... Водещ: Бдителни симпатизанти на РБ били съобщили?Екатерина Захариева: Истината е, че най-притеснителното нещо в този проект е, че каквато и да е цената, когато нямаш яснота за приходите, ти не знаеш дали той е изгоден.Водещ: Как нямате яснота?Екатерина Захариева: Това всъщност установихме ние - няма подписани споразумение за транзитните такси, тоест какви ще бъдат приходите по този проект за България. Водещ: Кога го споделите, г-жо Захариева?Екатерина Захариева: Всъщност това установихме, когато влязохме ... Водещ: Моля ви, предната власт твърдеше, че тези транзитни такси са толкова изгодни, че ние просто ще си пеем и ще си свиркаме. Екатерина Захариева: Не знам какво са твърдели. Но факт е, че няма такова подписано споразумение. Водещ: Е, тогава за какво имаме споразумение? Ние, ако не знаем какви са ни транзитните такси, тогава на какво основание можем да изчисляваме плюсовете и минусите? Дайте разяснение, ако обичате? Екатерина Захариева: Плюсовете са, че диверсифицираме пътя на доставката на газ. Всички си спомняме спирането на доставките. Притеснени сме от възможността тази зима също да се случи. Водещ: Ще ви попитам за това, но нека първо да изчерпим...Екатерина Захариева: Така че това е наистина плюс за проекта. Освен това ... Водещ: Че заобикаля Украйна до някъде.Екатерина Захариева: Фактът е, че ... Водещ: И ако руснаците врътнат кранчето за украинските връзки... Екатерина Захариева: ... от години наред има напрежение между двете държави - дали на политическо, дали на финансово ниво. Но 2009 г., когато нямаха политическо напрежение, когато бяха в добри политически връзки между двете правителства, поради финансови недоразумения ние останахме без отопление зимата. Българският бизнес остана без доставки на газ за производството си. Загубите тогава по изчисления се оказаха, че са около 200 млн. евро на месец за българската икономика. От тази гледна точка независимо дали финансово, дали политически е добре за България да има друг път на доставка на руски природен газ. Разбира се, той не диверсифицира източника. Водещ: Само трасето. Екатерина Захариева: Да, само трасето. И затова и един от основните приоритети на служебният кабинет, ако може да се каже, че той има приоритети, но задачи, по които да работи, това е изграждането на интерконекторните връзки с Турция, с Гърция, с Румъния.Водещ: Ще ви питам и за тях. Но нека да изчерпим, моля ви, Южен поток. Имате ли наистина информация, че е поскъпнала цената или поне подозрения, както искате го наричайте, с 1 млрд.?Екатерина Захариева: Цената няма как да кажем дали е изгодна, когато не знаем какви са приходите. И 1 млрд. да беше цената, а тя не е такава, тя е много по-висока, тогава, когато не знаеш какво ще изкараш от този проект, ти няма как да кажеш дали той е финансово изгоден за България или не. От тази гледна точка ... Водещ: Нямате ли аргументи, по които ... Екатерина Захариева: ... наистина се учудвам, документите са споразумението между двете страни. Водещ: И това е всичко.Екатерина Захариева: Това липсва. Да, това би трябвало да бъдат документите. Как се уреждат транзитните такси. Те се уреждат със споразумение между двете страни. Липсата на такова споразумение означава, че няма такъв документ. От тази гледна точка, това, което аз наистина се учудвам - как правиш разходи, на предишното правителство, подписваш договор за строителство, подписваш договор за доставки без да знаеш всъщност какви ще бъдат приходите по този проект. Аз много пъти казвам, че той е добър, той е инвестиционен проект, той политически диверсифицира пътя. Но в момента няма как да кажем дали той е финансово изгоден, когато ти не знаеш какви ще бъдат твоите приходи. Това наистина е факт. И няма как да бъде ... Водещ: ... нещо по него. Вземали ли сме заеми? Кажете, какви са ни разходите по този проект? Защото чувам, че някакви тръби пристигат, нещо някои ги посреща, някъде се складират, нещо се строи. Какво се случва?Екатерина Захариева: Транзитното споразумение, което всъщност ще определи цените, наистина трябва да бъде финализирано във възможно най-кратък срок. Водещ: Вие може ли да го направите?Екатерина Захариева: Ние трябва да започнем да водим отново преговорите, които са спрени. Не знам дали ще успеем да го финализираме. Но поне трябва да бъдем в диалог и да водим преговори. Това, което мога да кажа е, че да, заем за участието на БЕХ е бил взето и е одобрен и този заем е одобрен, ако се наложи от министър Стойнев в края на май месец.Водещ: Отново. Досега всички казваха, че няма никакви заеми, че ... Екатерина Захариева: Заемът е взет от БЕХ.Водещ: Да. Няма значение кой е. Екатерина Захариева: Но това е ... Водещ: ... за Южен поток.Екатерина Захариева: Да, заем за Южен поток, за самоучастието на БЕХ, в размер на 30% ще бъде неговото самоучастие. А заемът, който е взет, за 15 от тези 30%, е взет по времето на министър Драгомир Стойнев, е подписан такъв протокол, като собственикът, представител на собственика, в случая държавата, на БЕХ. Водещ: А цената? Кажете пак. Екатерина Захариева: Парите са по сметка в Уникредит, ако се не лъжа. Макар че мисля, че не трябва да споменаваме банки.Водещ: Нищо. Това не е реклама. А за каква сума, отново? Защото вие малко, така, ме шокирахте с тази информация? Казаха, че досега не сме взели, една стотинка не сме изхарчили.Екатерина Захариева: Парите не са изхарчени. Парите са взети като заем. Заемът беше договорен в интерес на истината на изгодна лихва - 4,25%. Така че този заем е взет. Каква част от него е изразходен - с част от него е увеличен капиталът на Южен поток - над 190 млн. беше. Другата част не са усвоени, те не са изхарчени. Водещ: Те не са изхарчени. Екатерина Захариева: Да. Водещ: Понеже предстои да разберем всъщност колко ще печелим, ако изобщо печелим?Екатерина Захариева: Би трябвало да печелим.Водещ: Да де, от кога? Ако сме взели 1 млрд. и нещо заем, от кога ще започнем да печелим от транзит? Екатерина Захариева: Той още не е построен. Трябва да бъде построен, има експлоатационни...Водещ: Значи все пак ние вече нещо харчим за нещо, което не е построено. Екатерина Захариева: Логично е да вложиш, след което да печелиш, общо взето във всяка инвестиция е така - първо влагаш, след това печелиш. Но това, което е притеснително е, че се подписват договори и се поемат ангажименти без да си подписал транзитното споразумение, което е важно, наистина.Водещ: Вие ще направите ли опит все пак да преговаряте за това транзитно споразумение? То не е ли в основата на този договор?Екатерина Захариева: Те са различни споразумения.Водещ: Аз говоря от гледна точка интереса на България?Екатерина Захариева: От гледна точка на интереса това е в основата, категорично. Това трябва да се случи преди да се процедира нататък. Водещ: Започнаха ли някакви преговори с руската страна?Екатерина Захариева: БЕХ е в разговори, да. В разговори сме с руската страна. Водещ: Те как се отнасят към вашето правителство и към вас?Екатерина Захариева: Мисля, че сме в добър контакт.Водещ: Тоест има надежда да подпишем?Екатерина Захариева: Руската страна и България няма вражески отношения тук, напротив. В крайна сметка и ние искаме проектът да се случи, и те искат проектът да се случи. И двете страни искат проекта да се случи. Надявам се, в интерес и на двете страни. От тази гледна точка това, което трябва да стане ясно е, че според мен, грешки, поредица от грешки на различни политически лица са довели до там, че този проект започва да става изключително чувствителен в българското общество. А защо казвам грешки? Защото не се случва това, което трябва да се случи като поредност. Първо, все пак да се подпише транзитно споразумение, да стане ясно какви ще бъдат приходите. Разбира се, правиха се опити да заобикаляне на европейското законодателство от част от народните представители, което изнерви ЕК. Знаете, че започна процедура, наказателна срещу България в тази посока. Но това не означава, че проектът не е добър и че той не трябва да се случи. Но трябва да се структурира по правилния начин, така че да бъде изгоден за България. В противен случай наистина ще останат основателни съмнения в обществото, че се случва нещо нередно. Ние сме в контакт и с руската страна, много добър, в контакт сме и с ЕК. Тази седмица бяха експерти от БЕХ, мои съветници, зам.-министър на енергетиката в ЕК, точно по разговор за процедурата, точно по разговори за графика по отношение на проекта. Така че всичко се движи, според мен, добре. Водещ: Добре. А как се движат нещата с КТБ? Защото проф. Близнашки в понеделник, когато ми гостува премиерът, служебният премиер, заговори за банкова криза, заговори, че случаят КТБ може да предизвика верижна реакция, ако не се реши добре и правилно. Кажете, вие сте вицепремиер по икономическите въпроси, би трябвало да имате мнение? Какви са новините за икономиката, за банковата система, за обществото? Екатерина Захариева: Аз мисля, че банковата система в България е стабилна. Многократно е казвано, че българските банки са с доста по-висока ликвидност. И за мен е опасно да се спекулира. Много хора се изказват в момента - какво е състояние. Мисля, че колкото по-малко се говори за това, толкова по-добре за всички нас. Водещ: Добре, а какво правите тогава за КТБ? Не говорите, а какво правите?Екатерина Захариева: Не говоря за КТБ. КТБ е видим случай, той трябва да се говори и да се изчисти. И хората са прави, че искат да знаят какво се случва с техните вложения. Говоря за това, че не бива да се прави аналог между банките по принцип и случаят КТБ. Има инициативен комитет, доколкото знам, той се среща с представители на държавата, среща се с БНБ. Най-важното за КТБ е да се установи истинското състояние на дупката в нея...Водещ: А установено ли е? Днес и Борисов, и ГЕРБ излизат, и инициативния комитет с някакви възражения. Някой знае ли какво е състоянието на тази банка? Екатерина Захариева: Чакаме одита. Има си процедура. Когато одиторите, три одиторски фирми по моя информация работят. Когато БНБ оповести резултатите от този одит, ще стане ясно и какво е истинското състояние. Това, което е важно е, че хората трябва да разберат истината, хората трябва да имат гаранции, че ако има неизгодни кредити, тези кредити са отишли за нещо. Да, те може да са дадени на първа куха фирма, втора куха фирма, но третата фирма, до която са давани като верижна реакция, трябва да си е купила нещо. И това имущество трябва да бъде върнато в банката, така че да се обезпечат влоговете на тези хора. Никой не е длъжен да плаща фирмите, имотите на някой, който си е купил нещо без обезпечение. От тази гледна точка това, което е най-важно е да се стигне до пътя на парите, за да могат те да се върнат в банката и да могат хората да бъдат удовлетворени за своите влогове. Това дали банката ще има възможност да се възстанови и да се спаси, трябва да стане наистина след внимателен анализ. Дай Боже, това да се случи. Никой няма интерес една банка да се срине и да бъде обявена в несъстоятелност. Но дали е възможно трябва да стане ясно наистина след внимателни анализи, и най-важно - от къде ще дойдат тези пари, кой ще плати за това. Водещ: Кой ще плати за това?Екатерина Захариева: По мое мнение, това не трябва да е държавата. Водещ: А има ли ... Екатерина Захариева: Това пак са нашите пари.Водещ: Добре, аз искам да ви попитам нещо друго важно, колкото и КТБ да е важна тема. Но вие за втори път сте вицепремиер и за втори път работите в служебно правителство. Кажете, кога страната беше по-добре - първият път или сега, когато я поехте? Какво е икономическото състояние реално в страната? Екатерина Захариева: Повече от година и половина, почти две политическа нестабилност определено влошават нещата. Така че по мое мнение сега е по-тежко финансовото състояние на страната. Преди година и половина нямахме две спрени програми, нямахме плащания по две спрени програми, сега имаме. И тези програми се възстановят от средства в държавния бюджет. Тоест ние плащаме на строителите със средства от държавния бюджет. Ние не възстановяваме средствата от ЕК. Което е проблем за касовата основа на бюджета. Тоест тези пари, те се взимат от дефицита, те няма от къде да дойдат, не от дефицита, извинете, а се взимат от резерва. И много се говори, че е много голям резервът...Водещ: И вчера чух - да спрете да плачете, над 8 млрд. ви е оставил Орешарски, предишното правителство.Екатерина Захариева: Тези 8 млрд., голяма част от тях са за покриване на падежи на дългове, които просто си идва времето за тях. Така че единият е на 15-ти януари, постоянно има текущи плащания по облигации, които е издавала държавата. Около 1 млрд. ще отидат за плащания по спрените програми, които са ОП „Околна среда", първа и трета ос от ОП „Регионално развитие". Също така да не забравяме, че неизпълнението в приходната част е около 1 млрд. Да, работят приходните агенции, работи Агенция Митници, работи, основно са от Агенция Митници - за намаляване на неизпълнението. Но сами разбирате, че няма как за по-малко от 4-5 месеца да наваксаме 1 млрд. Просто това няма как да се случи. Така че да, наистина не е малък резервът. Но да не забравяме, че и неизпълнението 1 млрд., и доста недостиг има в различни министерства. Само в моя ресор е около 3 млрд. Водещ: Е, от къде идва този недостиг?Екатерина Захариева: Ето ви спрените програми - милиард. В АПИ, само в Агенция „Пътна инфраструктура" има недостиг от 67 млн. Когато към дата август месец 88% от бюджета, годишният бюджет на агенцията беше изразходен. Така че в МТСП има недостиг за социални осигуровки от МВР. Тоест изброявам и други ресори... Водещ: Може ли така да кажем - ако сега има... Екатерина Захариева: Да, много е хубаво, и аз искам да увелича заплатите на нашите служители. Обаче като няма пари в бюджета как увеличаваш заплати, без да си осигурил средства за това?Водещ: Г-жо вицепремиер, обяснете ми, твърдят от предишното правителство, нямам основание да не им вярвам, над 8 млрд. са ви оставили. Да речем, следващият месец вие колко от тях трябва да изхарчите и колко ще останат до изборите?Екатерина Захариева: Не мога да ви кажа точната сума, защото постоянно се правят плащания. По ОП „Околна среда" и по ОП „Регионално развитие", примерно по ОП „Околна среда" почти всяка седмица се издават сертификати, верифицират се и се плаща на строителите и на общините, на които, забележете, беше спряно да се плаща от март месец. И всичките бяха недоволни - хората стоят с разкопани населени меса, градове, защото ОП „Околна среда" - там се прави канализацията в населените места, стоим с разкопани улици, строителите не получават средствата си, съответно не заплащат на техните работници и служители, общините са тотално обезверени. И трябва да ви кажа, че това, което се говори от тях е - ами, ако така продължава, ние не сме убедени, че искаме да участваме в усвояването на европейските средства по ОП „Околна среда". Това, което ние направихме още на 4-ия ден е да възстановим плащането. Това можеше да доведе освен до загуба на работни места в строителни компании, ами и до риск от загуба, безвъзвратна, не само за тази година, безвъзвратно парите по ОП „Околна среда". Знаете, че имаме цели за изпълнение през годините, знаете, че това са дълги проекти, знаете, че догодина октомври месец трябва да приключи строежът на всички проекти в оперативните програми. И когато ти повече от 4-5 месеца не плащаш, точно тогава, когато трябва най-ускорено да усвояваш, рискът става огромен. Водещ: Рискът е огромен.Екатерина Захариева: И то за много пари говоря, не говоря за 100-200 млн. Водещ: За колко говорите?Екатерина Захариева: Според мен, рискът беше над 1 млрд. Водещ: Да загубим? Екатерина Захариева: За загуба, безвъзвратна. Абсолютно, да. Водещ: А сега ... Екатерина Захариева: 390 млн. бяха само по ОП „Регионално развитие", по двете спрени оси, ако не се възстановеше плащането. Водещ: А сега няма да ги загубим твърдите?Екатерина Захариева: Да. Сега сме свели риска до 38 млн. лв. Но този риск не е заради спрените програми. А той е просто, защото някой от проектите няма да успее да приключат тази година. Водещ: Добре, а защо с магистралите нещата буксуват? Какво става с Хемус, Марица? Защо до Гърция трябва да се обикаля километри наред, защото един съвсем нормален участък не може да бъде построен? Това...Екатерина Захариева: ... да, най-малкият участък наистина, за съжаление, и то може би един от най-лесните изобщо от техническа гледна точка... Водещ: Много провинциално е това, което се случва у нас. Екатерина Захариева: Строителят, за съжаление, не изпълнява договорките си. Водещ: Въпросът е държавата ... Екатерина Захариева: Ние ги изпълняваме. Значи, държавата е абсолютно стриктна към строителите. Плащаме навреме тогава, когато те са свършили работата си. Но факт е, че строителят в случая определено не изпълнява в срок своите ангажименти.Водещ: За всички магистрали строителят ли е виновен?Екатерина Захариева: ... Водещ: А за всички магистрали ли, които буксуват, строителят е виновен?Екатерина Захариева: Не. Има случаи, в които държавата също не е приключила процедурите си. Давам пример Северна скоростна тангента по ОП „Регионално развитие". Там фактът, че след решението на КС, което прогласи за противоконституционно част от разпоредбите в Закона за държавната собственост, повече от години след което НС така и не прие изменения в Закона за държавната собственост за отчужденията. Водещ: Добре. Ето така, за тези и други неща ще говорим след рекламите, включително и има ли фантоми в избирателните списъци. Но след рекламите. Връщаме се в студиото на Лице в лице с вицепремиера и министър на регионалното развитие, г-жа Захариева. Толкова много теми с вас подхванахме, не знам как да ги приключим. Но те са страшно важни. Кога ще имаме втора магистрала завършена в родината? Комичен е този въпрос, давам си сметка - да мечтаем 2014 г. за втора магистрала. Екатерина Захариева: Втора ще бъде Марица завършена. И тя ще бъде ... Водещ: Кога, г-жо Захариева?Екатерина Захариева: Догодина, до началото на лятото би трябвало да бъде завършена цялата магистрала Марица.Водещ: Хемус - дълга история ли ще бъде, дълга битка ли ще бъде, с оглед казват това, че много била сложна, някаква техническа история, която не много добре познавам?Екатерина Захариева: Хемус се работи по проектирането. Знаете, че има компания, която се занимава специално с магистралите Хемус, Струма - лот 3. Така че ако ЕК одобри нашите приоритети и надявам се на следващото правителство приоритетите по отношение на следващия програмен период, всъщност ние вече сме в него, 2014-2020 г. и включи за финансиране АМ Хемус, според мен, ще стане до 2020 г. Водещ: Понеже най-важната работа ви е да направите честни избори. Гарантирате ли, че тези фантоми, за които години се говори, в избирателните списъци, няма да променят вота на българското общество? Съвсем сериозно ви питаме. Екатерина Захариева: Мисля, че да. Мисля, че няма. И зам.-министърът на вътрешните работи съвсем скоро показа данни, които показаха за пореден път, че много се говори за тези мъртви души, но това не са мъртви хора, това е термин, за който се спекулира...Водещ: ... може и резултатът да бъде променен...Екатерина Захариева: Това са хората, които живеят извън България и точно затова инициативата на президента на републиката за референдум с няколко въпроса, единият от които беше електронното дистанционно гласуване е толкова важен. Ако се въведе, тези души хич няма да са мъртви, а това ще бъдат активни гласоподаватели. http://mip.government.bg/bg/pubs/1/264 http://mip.government.bg/bg/pubs/1/264 Fri, 29 Aug 2014 00:00:00 +0300 Вестник "Строител"Десислава Бакърджиева Арх. Савов, как приехте избора ви за служебен зам.-министър на инвестиционното проектиране?За избора най-добре може да отговори министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева, която е и министър на инвестиционното проектиране и вицепремиер по икономическата политика. Предполагам, че има значение експертността ми в областта на инвестиционното проектиране, изградена на базата на 20-годишния ми опит. Приемаме позицията, от една страна, като признание за авторитета, който съм изградил с много работа, а от друга - като голяма отговорност и предизвикателство.Казахте „предизвикателство" - какви са основните приоритети, които стоят пред вас?Основните задачи, които ми бяха поставени от министър Екатерина Захариева, са главният мотив да приема поста на зам.-министър на инвестиционното проектиране за този кратък период. Най-важният приоритет е да предприема мерки за подобряване на инвестиционния климат. В рамките на три месеца трябва поне малко да променим инвестиционния процес в положителна насока, тъй като има всеобщо усещане от страна на проектантите, строителите и възложителите, че липсват прозрачност и предвидимост.Осъзнавам, че досега са правени много опити за реформи, които в крайна сметка не са се случили. Те са били неуспешни поради две основни причини. От една страна заради начина, по който професионалните организации влизат като страни в този процес. Може би не е намерен правилният път, по който те да бъдат ангажирани в промяната. Втората пречка е, че винаги се поставят по-високи цели в опит да се свърши всичко бързо, и то по най-добрия начин. Така се пропускат няколко поредни стъпки и резултатът не е удовлетворителен. Подходът, който ще се опитам да наложа, е промените да се извършват с малки крачки в интерес на крайната висока цел. Постепенно чрез промени от компетенцията на министерството да се търси по-бързият ефект, а не веднага да пристъпваме към промяната на закони, което със сигурност ще е с ефект далеч във времето. А дотогава? По мои наблюдения в 90% от случаите, когато са се предприемали подобни инициативи, те са започвали със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Изменението на този закон е любима тема за всички правителства. Той е редактиран десетки пъти през последните години. В същото време някои от наредбите по ЗУТ не са подобрявани по никакъв начин. Тоест, ние променяме ЗУТ, но не и наредбите. Съответно не получаваме търсения резултат и тези наредби ни пречат в ежедневната работа.Дадох си сметка, че в следващите три месеца трябва да се съсредоточим върху задачата да работим по прецизирането на подзаконовата база, което може да се реализира в този период. Промените са важни, защото ще ни дадат възможност за по-нататъшното подобряване на ЗУТ. Важен приоритет ще е и да запазим дейността на Министерството на инвестиционното проектиране (МИП) на нивото, на което трябва да бъде. Ведомството трябва да продължи да работи в мандата на това правителство.Още в първите дни като зам.-министър имахте среща с представители на Камарата на строителите в България (КСБ). Полезна ли беше? Кои бяха най-важните неща, които научихте?Срещите с всички професионални организации, свързани с инвестиционния процес, бяха важна крачка към изпълнението на основната ми задача. Въпреки че проблемите в сектора са добре известни, разговорите ми с КСБ и другите браншови структури бяха много полезни. Не мога да кажа, че сме открили нещо ново. Положителното беше, че представителите на бизнеса посочиха едни и същи трудности. Съсредоточихме се върху добре познатите на всички проблеми и се обединихме около пътищата за решаването им.Една от темите, дискутирани на срещата с КСБ, бе необходимостта от приемане на правилник за възлагане на обществените поръчки в строителството. Считате ли, че е възможно в следващите месеци Министерският съвет да приеме този толкова важен за бранша документ?Надявам се това да се случи. Проучвам въпроса за свършеното до момента по този правилник.Какви други подзаконови нормативни изменения, свързани със строителството, биха могли да се придвижат?Усилията ми ще бъдат насочени върху регламентирането на обема и съдържанието на инвестиционните проекти. Вероятно ще има много коментари от чиновническите среди и администрациите, одобряващи проектите, че това е поредният амбициозен опит, от който няма смисъл. Това е въпрос, който е много важно да намери своето решение, тъй като обемът и съдържанието на инвестиционните проекти влияят на всички участници в строителния процес. Учудващо е, че нямаме такъв регламент. Кой има полза от това да не знае какви проекти точно се внасят? Ако има регламент, проектантът и надзорникът ще работят по-лесно, а възложителят ще е по-информиран. Би трябвало и администрацията, която одобрява проектите, да има полза от такъв регламент, защото процесът ще се контролира много по-лесно. Проектите ще отговарят на едни и същи критерии и ще има предвидимост. В момента нямаме единни стандарти за обема и съдържанието на инвестиционните проекти, въпреки наличието на Наредба 4 от ЗУТ. Тя дава някакви рамки, които обаче имат твърде обширни и разнородни тълкувания. Факт е, че всеки от участниците в инвестиционния процес, както и одобряващите органи тълкуват разностранно правилата, когато те не са прецизни. Един от най-очевидните примери за това е срокът (който съгласно последните промени на ЗУТ е двуседмичен) за регистрация на проектите, които са внесени с доклад за съответствие в общините или в другите ведомства, упълномощени да издават разрешения за строеж. Общоизвестен факт е, че масово този срок не се спазва. Най-често като аргумент се посочва, че издаването на разрешение за строеж се бави заради грешки в докладите за съответствие. И в този случай не е дефинирана достатъчно ясно отговорността на надзора, изготвил „грешния" доклад, и на администрацията, с чийто подпис и печат се издава съответният административен акт. Убеден съм, че липсата на ясен регламент е основната причина за това волно или неволно да се нарушава ЗУТ.Въвеждането на ясни стандарти ще повлияе ли на качеството на проектите?Какво означава качество на проектите? Имаме ли критерии за качество на проекти? Къде са те и кой ги определя? В Наредба 4 на ЗУТ пише, че възложителят определя кои проекти трябва да бъдат възложени. Фазата „Технически проект", на която най-често се изготвя проектната документация, в нашата действителност представлява една широка граница между понапреднала идейна фаза и абсолютно недовършен работен проект. Въпросната Наредба 4 дава възможност на инвеститора да определя по негова компетенция кои проекти точно да възложи. Законът позволява при наличие на разрешение на строеж да се започне работа на строителната площадка в така описаните граници на техническа фаза. Какъв критерий за качество може да се прилага в тези граници, още повече че според нашето законодателство работната фаза не е задължителна и възложителят преценява дали да я възложи или не? А там са детайлите, спецификациите, количествените сметки и повечето от дейностите, с които може да се оцени качеството на един проект.Много от възложителите считат, че щом са получили разрешение за строеж, то проектът е качествен. Но идва следващ момент. Строителят започва работа и установява редица проблеми - липсват спецификации, детайли, цената не е точна. Обществените поръчки са пример за това. В 50% от случаите изпълнителят трябва да даде точна цена на идеен проект, която на по-късен етап да бъде спазена. Има ли строител, който може да предвиди точната цена на такава ранна проектна фаза? Десет години съм бил строител и от опит знам, че това е невъзможно. В етапа на реализация, когато възложителят стигне до проблемите с по-високата реална цена и със срока, едва тогава започва да осъзнава, че нещо не е наред.Едва когато се появи проблемът, което обикновено става почти година след началото на проекта, неопитният възложител си дава реална сметка за качеството на проекта, но в много от случаите процесите или са необратими, или цената за тяхното преодоляване е твърде висока. Ако възложителят или неговият представител за съответния проект е технически подготвен, има достатъчно строителен опит и носи реална (материална) отговорност за парите, които управлява, той ще избере много внимателно проектантския екип, ще изиска пълния обем проектна документация, на базата на която да проведе обективни търгове и избере правилните изпълнители и доставчици.Една от причините за лошите практики е, че обемът и съдържанието на инвестиционните проекти за различните видове строежи не са достатъчно регламентирани. Ще насоча усилията си това да се промени. Не знам дали времето ще е достатъчно, но ще направя всичко по силите си.Какви мерки ще предприемете по отношение на отговорността на възложителите?Този въпрос вероятно ще предизвика и реакции от рода на това, че клиентът винаги е прав. В това сигурно има доза истина, но къде е границата, когато се отнася до строително-инвестиционния процес? Основните участници в инвестиционния процес са ясно дефинирани в ЗУТ и за всички има конкретно разписани изисквания за техническа квалификация и съответни отговорности, освен за един от тях - за възложителя. Според сегашното ни законодателство възложителят има право да ръководи строително-инвестиционния процес, да определя до голяма степен правилата в него според собствените си разбирания и без нужната за това квалификация и опит, а само защото има финансовия ресурс за съответния проект. По аналогия с това, ако същият възложител има пари да си купи автобус или самолет, означава ли, че може да си ги кара, без да притежава нужната квалификация за това? За щастие Законът за движение по пътищата и този за летателните машини са предвидили, че да имаш финансови възможности и да имаш необходима за съответната категория превозно средство правоспособност са две различни неща. На този етап в законите, определящи правилата в строително-инвестиционния процес, такова разграничаване няма. Колкото пари имаш, такъв обект можеш да ръководиш.Резултатът от липсата на регулации са ежедневните катастрофи в обществените поръчки и в частните проекти. Това е основната причина да се разминават планираните стойности от реалните цени и срокове на започнатите проекти. Заради тези и много други съществени несъответствия между заложеното в договорите и реалността на строителната площадка ни спират плащанията по еврофондовете със съмнения за нарушения. Причината е, че процесът не се ръководи по правилата. Възложителят е най-важният участник в инвестиционния процес, а в същото време не подлежи на никакви изисквания за квалификация и отговорност към останалите. Проблемът е, че възложителят волно или неволно е в правото си да нанесе големи щети по веригата, като най-сериозни последствия обикновено има за строителя. За това трябва да повдигнем темата и да си дадем сметка как е решен този въпрос в страните с добри практики. Очевидно е необходимо да се регламентира, че инвестиция, която надхвърля даден ценови праг и засяга пряко по-голям обществен интерес, трябва да се управлява от компетентно лице, имащо отговорност за решенията, които следва да се вземат от името на възложителя, както и за последствията от тях не само към възложителя, но и към останалите участници в инвестиционния проект. Един от работещите стандарти за това са договорите на FIDIC. В тях се определя лицето инженер консултант, който се явява основен фактор в строително-инвестиционния процес. Той е балансьорът между безкрайните желания на възложителя и реалните строителни възможности в рамките на предварително приетия бюджет и срок на съответния проект.Какви други проблеми бихте искали да решите въпреки ограниченото време на служебното правителство?Разбираемо е, че искам да свърша повече работи, със сигурност няма да има време, но се надявам поне да мога да ги поставя на дневен ред за обсъждане. Изключително сериозен проблем, за който продължава да не се говори сериозно, са застраховките „Професионална отговорност". Сегашната практика е обекти за милиони да се проектират срещу годишна застраховка „Професионална отговорност" от порядъка на 50 лв. за физическо лице и около 300 лв. за проектантско бюро, като застрахователният лимит е 150 000 лв. за едно събитие и до 300 000 лв. общо за година. Проектантите получават застраховката за цялата година, без дори застрахователят да се е запознал лично с въпросното лице. В същото време при застраховането на стари автомобили на стойности 3000 - 5000 лв. всичко се оглежда внимателно под лупа, снима се, описва се, много се внимава, защото застрахователят знае, че при пропуск ще дължи истински пари. Явно е, че при застраховките „Професионална отговорност" той въобще не допуска, че ще плаща по какъвто и да е повод. Това не е нормално. Отговорностите в нашата практика са тотално размити. Може би единствено банковата гаранция на строителя е някакво реално финансово обезпечение към възложителя в инвестиционните проекти. Строителите явно са единствените, които носят реално изискуема финансова отговорност при допускане на грешки. Обикновено те са потърпевшите, когато проектът спре заради възникнали проблеми, дори те да са в резултат на недобро проектиране. При лоша проектна готовност, включително и по причини на възложителя, за които говорихме преди това, изпълнителят няма как да спази заложените цени и срокове, но обикновено той е главният виновник. В някаква степен и надзорникът има реална финансова отговорност, но всички останали, напр. проектантите, нямат реални обезпечения чрез своите застраховки. Затова е нужна сериозна дискусия по тази тема, в която трябва да се включат застрахователи. Да разберем какво пречи пазарът на строителните застраховки да работи в България.Очаквате ли да срещнете отпор по тази тема?Никой няма интерес да липсва реално финансово обезпечение на отговорностите в инвестиционните проекти. Ощетен от адекватна застраховка „Професионална отговорност" ще бъде единствено този, който не смята да си свърши работата.Имате ли притеснения относно ин хаус поръчките?Изключително против съм обществени поръчки да се възлагат без търг на държавни и общински предприятия. По този начин се заобикаля пазарът и се създават условия за злоупотреби. Ин хаус поръчките ще направят средата непазарна. А когато нещо излезе от пазарния принцип, то става предпоставка за лоши практики и корупция.Какво е мнението ви за типовите договори в обществените поръчки?Типизацията на договорите определено ще има положителен ефект. Договорите на FIDIC са набор от документи, които дават основни стандартни рамки в отделните аспекти на инвестиционния процес. Доказано е, че подобни рамки оказват положителен ефект. Те гарантират предвидими резултати. Това не означава, че задължително трябва да въведем договорите на FIDIC в България, но бихме могли да ползваме добрите практики в тях. Световният опит показва, че типовите договори са много полезни не само в строителството, но и в проектирането. Затова аз смятам, че такива трябва да има в инвестиционното проектиране.Как гледате на предложението на КСБ за разделянето на ЗУТ на два отделни нормативни акта?Считам, че ще е по-добре ЗУТ да бъде разделен, отколкото да остане в сегашния си вид. Разделянето на норматива условно на Закон за устройственото планиране и Закон за строителството би могло да улесни работата на всички участници. Събрана на едно място, строителната нормативна база е огромна и понякога това е объркващо. Естествено, не виждам сериозен проблем да продължим и както досега - с един Закон за устройство на територията. И двете форми могат да работят добре, стига да са прецизно структурирани и подкрепени с необходимата подзаконова нормативна база, която не дава възможност за импровизации и различни тълкувания.Министерството на инвестиционното проектиране работи повече от година. Каква е визията ви за неговото бъдеще?Личното ми мнение като човек от практиката за това, дали трябва да има Министерство на инвестиционното проектиране, или не трябва, е че истината е някъде по средата. Факт е, че преди създаването на ведомството инвестиционният процес, и то в частта на проектирането, беше изключително неглижиран. Проектите бяха нещо, което възложителите правеха, за да не ги глобяват, докато си строяха както си искат. Това важеше с пълна сила в периода на строителния бум. Със създаването на МИП инвестиционното проектиране придоби популярност. Практиката показва, че през изминалата повече от година, в която ведомството работи, понякога заради тромавата връзка между МРР и МИП са възниквали трудности, а понякога и са спирали проекти. Сега, когато има един министър на двете ведомства, от работещите тук разбирам, че работата е много по-експедитивна. Инвестиционното проектиране вероятно трябва да е част от обща структура с МРР, но като ясно обособено звено. В крайна сметка политиците и бъдещото правителство ще решат кой е най-добрият вариант.Как ще продължи сътрудничеството ви с КСБ?Камарата на строителите в България е един от участниците в инвестиционния процес, който работи по най-добрия начин. КСБ е професионална организация, която има реални регулации и ежегодни показатели за спазване на тези регулации. Свидетелство за това са поддържането на професионалния регистър, изискванията за квалификация, данните за годишните обороти. Очаквам пълна подкрепа от КСБ в начинанието ми за подобряването на инвестиционния климат в следващите месеци.