Задачата ни е да вдигнем строителния бранш на крака
Работим за намаляване на бюрократичната тежест в инвестиционния процес
Вестник Строител
Свилена Гражданска
Арх. Данов, изминаха близо шест месеца, откакто оглавихте Министерството на инвестиционното проектиране. Кои бяха първите ви задачи?
Те са свързани със създаването на ведомството, тъй като то не съществуваше преди 29 май т.г. След това се заехме с най-неотложните задачи, които бяха поставени пред нас. През последните 15 години на строителния и проектантския бранш не беше обръщано сериозно внимание, което доведе до изоставане от водещите европейски и световни тенденции. Ето защо сме си поставили за цел да дадем зелена светлина на инвестиционните проекти в страната и да осигурим работа на сектора. Задачата ни е да усвоим максимален процент от евросредствата и да осигурим работни места, което ще доведе до излизане от икономическата криза.
До края на декември в МИП са постъпили 7 инвестиционни проекта за одобрение и издаване на разрешение за строеж в обхвата на правомощията на ведомството. Към момента са одобрени пет от тях на обща стойност над 134,3 млн. лв. Останалите са в процес на доокомплектоване поради пропуски в подготовката на документите. Същевременно имаме предварителни разговори с четирима инвеститори. Техният интерес е в промишлеността. В МИП вече е създадена нова дирекция, която ще работи за привличане на чужди вложения. Тя няма да дублира функциите на Българската агенция по инвестиции, тъй като БАИ издава сертификати за определен клас инвестиция, а министерството - строителни разрешителни. Едновременно с това по инициатива на Министерския съвет представители на МИП са включени в работната група за изготвяне на националната програма за публично-частно партньорство (ПЧП) за периода 2014 - 2020 г. като един от основните фактори за икономически растеж в условия на криза.
Една от задачите ни е развитието на кадастъра у нас. В ресора на ведомството се намира Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Започнахме процедури за създаването на кадастър в страната, тъй като, вече много пъти съм го казвал по различни поводи, през последните четири години не е инвестиран нито един лев в системата. А тя е изключително важен елемент на държавността, тъй като това е начин да се защити собствеността на гражданите. За създаването й е необходим дълъг период от време, повече от един пълен мандат на едно правителство. Държави, които са много напред в сравнение с нас, са развивали кадастъра в продължение на 15 до 18 години. Задачата пред нас е не само да го създадем, но и да е на високо технологично ниво - дигитално. Той ще съдържа пълната информация, която трябва да има в една подобна база данни. През 2014 г. ще стартира създаването на кадастрална карта за 40 населени места и осем района на столицата - „Слатина", „Подуяне", „Илинден", „Изгрев", „Красно село", „Възраждане", „Лозенец" и „Триадица". Сред селищата, включени в приоритетите за следващата година, са 13 града - Казанлък, Свиленград, Костинброд, Бяла, Радомир, Аксаково, Брегово, Бяла Слатина и др. МИП предвиди в бюджета за 2014 г. средства в размер на 10 млн. лв., необходими на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за изпълнение на дейността по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри.
В следващите 12 месеца ще приключи и работата по създаването на специализирани карти и регистри по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. До момента такива има за морските плажове и дюните, но предстои да се изготвят и за останалите обекти - лагуни, лимани, влажни зони, брегозащитни и брегоукрепителни системи и съоръжения. Планираната дейност включва също определяне на границите на охранителни зони А и Б по Черноморското крайбрежие. За реализирането на тази задача приоритетно ще бъде създадена кадастрална карта на 29 населени места в областите Варна и Бургас.
С подготвяния през последните три месеца проект на закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър ще се създаде възможност за подобряване на реда за създаване и поддържане на кадастралната карта и регистрите, разширяване на съдържанието им с данни за самостоятелните обекти, разположени в съоръжения на техническата инфраструктура, и за зоните на ограничения върху поземлените имоти и т.н. Разработен е и проект за наредба за създаване, обновяване, поддържане и приемане на цифрова едромащабна топографска карта в мащаби 1:5000 и 1:10 000.
Към АГКК се създава електронен регистър и цифров архив на съществуващите географски, картографски и кадастрални данни. Ще се разработи и специализиран софтуер за управление на процеса - така наречените смарт технологии (Smart Geospatial Technologies) за интегрирано събиране, натрупване, архивиране и обработка на данни на цифровия архив на Геокартфонда. Системата ще е част от електронното правителство.
Голяма част от нашите населени места нямат общи устройствени планове. Започнахме да работим по тяхното изготвяне. На първо място търсим средства. От предишното правителство бяха отделени 1 млн. лв. за целта, които обаче не достигнаха до общините. ОУП е база, върху която трябва да се изпълняват проекти, финансирани от ЕС, от държавния бюджет или частни инвестиции.
През октомври 2013 г. МИП отправи конкретни въпроси до общините и областните администрации с цел да се запознае с обезпечеността на териториите с ОУП, както и с нивото на развитие на техническата инфраструктура, благоустрояването на населените места и осъществяването на проекти със социална насоченост. Анализът на систематизираната информация е основата, на която експертите на МИП ще съдействат на местните власти при прилагането на държавната политика за устройствено планиране на територията, включително и с финансови средства.
Една от задачите пред вас е въвеждането на адекватна жилищна политика. Докъде стигна работата ви по нея?
До момента жилищната система в България няма ефективно работещи институции на централно и местно ниво. Домът е обект само на пазарните правила. Общественият жилищен сектор е сведен до символичните 3%. За да реализира планираната политика в тази област, МИП обработи и анализира информация от всички общини в страната относно наличието на социален сграден фонд, подготвените проекти, възможностите и необходимостта от изграждане на домове.
Вече е проучено действащото законодателство и добрите практики в най-напредналите европейски страни с традиции в областта. В резултат започна работата по създаване на съвременна българска нормативна рамка, включваща основни закони в териториално-устройственото планиране, проектиране, строителство, стопанисване и управление на жилищния фонд.
Едновременно с това ще работим и по създаване на фонд с резерв от сглобяеми къщи, които спешно да се превърнат в жилища на пострадали при бедствия. Трябва да складираме такива готови конструкции, които за 1-2 дни да осигурят на хората подслон. Иначе сега при евентуални катаклизми - например земетресение, страната остава на палатки. За целта ще се търсят кандидати за доставка и финансиране.
Кои са другите задачи, стоящи пред ведомството?
Искаме да променим тотално работата на Дирекция „Национален строителен контрол". Основната й насока на развитие ще е превантивната дейност. Учудва ме, че има запитвания на народни представители към мен защо сме наредили да се обследват моловете. Това е част от превантивната дейност, а не след като се обърне колата, да се питаме какво стана. В строителството има скрити дефекти, но една конструкция се променя бавно. Би трябвало да се наблюдават първичните деформации. Това ще е част от задачите на ДНСК.
Същевременно мога да кажа, че от началото на юли до ноември т.г. дирекцията извърши 3729 проверки на строежи за установяване законосъобразността на разрешеното и извършвано строителство и съответствието му с издадените книжа. Установените нарушения на Закона за устройство на територията са 47. В резултат на това са издадени 344 индивидуални административни акта. 127 са наказателните постановления на обща стойност 271 850 лв.
Съгласно нормативната уредба районните и общинските администрации уведомяват ДНСК за издадени от тях разрешения за строеж. През последните 5 месеца са получени 11 373. На тази база органите на дирекцията са извършили 12 832 служебни проверки. С цел недопускане и отстраняване на незаконно строителство на територията на страната от юли до декември 2013 г. са премахнати общо 343 незаконни строежа.
Част от работата на ДНСК е да издава разрешения за въвеждане в експлоатация на строежите от I, II и III категория. В изпълнение на тази функция за последните 5 месеца са разписани 1688 подобни документа. През разглеждания период в дирекцията са обработени 30 308 постъпили запитвания, жалби, сигнали и молби на физически и юридически лица.
Същевременно започнахме работа по подмяна на законодателството. То е една от огромните пречки пред чуждите инвестиции. Държавата ни е много привлекателна за вложения заради 10% данък печалба. При това условие би трябвало да имаме опашка от инвеститори. Една от причините това да не се случи е законодателството. То прави всеки процес непредвидим във времето. Не знаете кога ще започнете дадено строителство, кога ще са ви необходими средствата и т.н. Даже да имат желание да инвестират, чужденците, когато отидат в банка да вземат кредит, не могат да го получат, защото нямат представа за сроковете за реализация на обекта. Друга причина, която спира вложенията у нас, е липсата на инфраструктура, т.е. във всички случаи ние трябва да построим такава, каквато хората очакват. Друг проблем е липсата на квалифициран персонал. У нас няма достатъчно кадри. Това означава, че чуждите инвеститори трябва да си внесат отвън хора, т.е. оскъпява се процесът. Част от тези, които пристигат тук, не са на достатъчно добро ниво, което създава допълнителни проблеми на бизнеса. Всичко това трябва да бъде преодоляно. Според мен нормативната база в областта на строителството е предпоставка за корупционни практики. От тази гледна точка бих желал да подобрим законодателството.
Откъде трябва да започне промяната?
Преди дни Законът за кадастъра и имотния регистър мина на заседание на Министерския съвет. Отново в него се прави козметична промяна, макар и доста важна. Мнението, което споделям със специалисти в тази област, е, че кадастърът се дублира с уличната регулация, с нотариалните актове. Имаме три вида документи, с които се описва всеки имот. Между уличната регулация и кадастъра в над 90% от случаите няма съвпадение. Това създава неразбория в строителния процес. Отивате да си извадите скица и се оказва, че не можете да я получите, защото не е ясно каква е собствеността ви. Това е често срещана практика у нас. В другите държави имотните граници се определят от кадастралната карта. Надявам се в бъдеще да успеем да премахнем тези специализирани карти с регулациите и кадастърът да е единственият валиден документ.
С предложените от нас промени изчистваме недомислия в сегашния закон. Облекчаваме работата на геодезистите и специалистите в тази област. Това обаче не решава напълно проблема, тъй като всеки гражданин, който си вади скица и му кажат, че има разминаване в данните, го изпращат да донесе допълнителни документи. Цената на тази операция е между 200 и 400 лв. Причината обаче не е, че даден служител не си е свършил работата. От 2000 г. започна процесът на преминаване от аналогово към дигитално проектиране. Ако при първото грешка от 30 до 50 см е в рамките на допустимото, при второто - не е.
Същевременно очаквам промените в Закона за обществените поръчки да бъдат приети във вида, в който вицепремиерът Даниела Бобева ги обяви със съответните корекции между първо и второ четене в Народното събрание. МИП има определени очаквания към този нормативен акт. Искаме да бъдат приети от Министерския съвет две наредби. Едната е за обществените поръчки при строителството, а другата - при проектирането. Тази, касаеща строителството, е преведената германска наредба. Същността й е, че тя премахва възможността за монополизиране на процеса на изграждането на обектите. Дава се възможност на всички малки, средни и големи фирми да бъдат равнопоставени. Изключително са ясни критериите на търговете при определяне на победител. Качеството е предварително строго определено и фиксирано. Това е наредбата, благодарение на която от 1945 г. Германия е тръгнала по пътя на въстановяване. Доказано е, че работи. Сигурно ще има много хора, които ще бъдат против нейното въвеждане у нас. За мен всяко мнение, че тази наредба не работи, е израз на лобистки интереси и желание да се запази статуквото такова, каквото е. В момента ние строим три пъти по-скъпо, отколкото в Западна Европа.
Проектонаредбата за проектиране също следва германския модел. Там е наречена наредба за свободните професии, тъй като в нея влизат адвокатските, нотариалните и други услуги. Тя също поставя на едно ниво проектантските фирми. Смятам, че големите обекти у нас трябва да се обявяват на архитектурен конкурс. Нямам никакво съмнение, че това е начин да се достигне най-добро качество. Необходимо е според мен конкурсът да е на международно ниво. Естествено при тези конкурси е изключително важно кой пише заданието, защото то предопределя част от решението. Условието може да е рестриктивно, конкретно или абстрактно. Наредбата за обществените поръчки в проектирането трябва да регулира процеса и за по-маловажни обекти.
Камарата на строителите в България предлага разделянето на Закона за устройство на територията на два други нормативни акта. Какви са предимствата на тази идея?
Намаляването на регулаторната тежест в инвестиционния процес е първостепенна задача на МИП. В ход е изготвяне на окончателно предложение за закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), което да бъде внесено за обсъждане в парламента. Промените са заимствани от германския опит. Ще се разделят в два нормативни акта градоустройството и строителният процес. ЗУТ трябва да определя градоустройствените процедури. България отново е уникална с това, че се прави ПУП на отделен имот, а в развитите европейски страни - на цял квартал.
Сред нормотворческите ни инициативи е желанието да накараме архитектите и инженерите да правят 3D проекти на всички сгради, защото това намалява грешките в конструкциите до минимум. Технологията на инженерните войски на САЩ е била успешно приложена в гражданското строителство в Холандия например. Така се намалява рискът и съответно цената на строителството с около 20%.
Как оценявате сътрудничеството с КСБ?
Имаме доста добри партньорски взаимоотношения. В началото, когато прохождаше министерството, те ни оказаха изключително важна подкрепа. Това, което сме споделяли с тях, е, че промените в законодателството, касаещо строителството, са наложителни. Още повече, че една от задачите на ведомството е да вдигнем строителния бранш на крака. Той е изключително важен за икономиката на страната. Необходимо е да осигурим инвестиции от страната или от чужбина. Трябва е да се намери работа за тези хора и фирми. За мен е изключително важно компаниите да са стабилни.
Какво ще пожелаете на строителите?
На първо място ще пожелая здраве, любов и щастие. От гледна точка на бизнеса - обекти, които да са добре платени. Имаме нужда от работни места, а строителството създава такива. Важно е да се квалифицират тези кадри, смятам, че това е процес, който ние ще започнем и ще зададем правилната посока на развитие.