Министърът на инвестиционното проектиране арх. Иван Данов: Очаквайте новини за големи проекти
Интервю на Калин Първанов, сп. ТЕМА
Г-н Данов, работи ли пълноценно новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране или още се намирате в етап на формиране? Кои са първите проекти, с които се захванахте?
-Министерството вече е окомплектовано почти в пълен състав и работи пълноценно. В момента разглеждаме седем инвестиционни поректи, предвидени за финансиране от Оперативна програма „Околна среда". Те са за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Варна, за строителство на пречиствателни станции в Кърджали и в гр. Стамболийски, за реконструкция и разширение на съществуващите пречиствателните съоръжения в Несебър и Казанлък, както и за ремонт и изграждане на водоснабдителни и канализационни системи в общините Нови пазар и Бяла. За пет от тях сме издали разрешение за строителство и то предстои да бъде обявено чрез „Държавен вестник".
На кой от тези обекти се надявате да отрежете лентата във вашия мандат?
-Едва ли аз ще съм този, който реже лентите. Възложители на обектите са общини и вероятно на техните ръководства ще се падне откриването. Нашата задача е документите по тези проекти да излязат от тук напълно окомплектовани, качествени, координирани и технически издържани. Очаквам скоро да постъпи проект и за реконструкция на Централна гара в София.
Прави впечатление, че повечето от одобрените проекти са водни, предимно пречиствателни станции. В предишните мандати се изгубиха възможности за изграждане на множество такива съоръжения с европейско финансиране. Каква е причината за това?
-Проблемът не е само с пречиствателните станции. Всички обекти у нас се строят изключително скъпо. На бюрото ми стоят оферти за магистрали, които са на цени три пъти по-ниски от досегашните. Общо взето такова е съотношението при всички строителни обекти - качеството им е добро, но излизат от два до три пъти по-скъпо, в сравнение със сходни в други европейски страни. За съжаление, нашият строителен бранш е доста изостанал от стандартните на проектния мениджмънт по света. Това е цяла област от строителството, която липсва в България. Ще ви призная, че имах десет годишен стаж като архитект, когато частично започнах да осъзнавам какво е инвестиционно проектиране. Дори и специализираната образователна система не дава отговор на този въпрос, тя също е много далеч от изискванията на пазара. Скъпото строителство е следствие и от липсата на подготвени специалисти, и на ноухау.
Не е ли следствие преди всичко от корупцията?
-Аз по-скоро виждам обратна зависимост: липсата на умения в управлението на строителството създава много благоприятна среда за корупция.
Тези ваши констатации имат ли нещо общо с намерението ви да създадете държавно строително предприятие?
-Не, причината е съвсем различна. В момента имаме голямо количество безработни в строителния бранш. Вариантите са три - да стоят без работа, докато очакват кризата да отмине, да се преквалифицират или да търсят други пазари. Бях на среща в гр. Гоце Делчев, където ме попитаха дали не може наши строителни фирми да излязат на външни пазари, като се визираше основно Близкия Изток, където България е имала мощно присъствие. Всички посланици на страните от този регион, с които съм разговарял, отправят покани към нас, но искат да водят преговори на правителствено ниво и да сключват договори с държавна строителна фирма. А у нас такива компании почти не са останали. Относно частните фирми, се поставя условие, на което българските компании, дори и да могат, не биха желали да отговорят.
Какво е това условие?
-От частните фирми се изискват големи банкови гаранции, за да започнат работа в тези страни. Сумите са сериозни и малко от нашите фирми могат да си ги позволят. Когато компанията е държавна, такива гаранции не се изискват. Големият риск пред една строителна фирма на чуждия пазар е да свърши някаква работа, но да не си получи парите. Ако тези отношения се регулират между правителства, рискът се намалява. По света големите строителни компании са или държавни, или със смесена акционерна собственост, или са създадени от банките.
Така че в никакъв случай не става дума министерството да създава фирма, коята ще конкурира всички останали на вътрешния пазар. Дали тя ще бъде строителна или за проектен менджмънт - това вече е въпрос на детайли.
В помощ на строителния бизнес предвиждаме и други мерки. Понеже по-малките фирми нямат възможност да поддържат свои представителства в други държави, в момента се търсят решения за икономизиране на дейността на дипломатическите ни представителства - те могат да събират информация за предстоящи търгове и да я предоставят на нашите компании.
Когато се създаваше вашето министерство, от общините се чуха упреци, че им отнемате правомощия. Как ще им отговорите?
-В никакъв случай не се отнемат правомощия, напротив - ние се опитваме да ги подпомогнем. Местните съвети по устройство на територията, особено по-малките общини, често не могат да бъдат окомплектовани. Да не говорим, че сигурно в половината общини тези съвети са формални и главният архитект подписва абсолютно всичко, включително неща, от които не разбира - като конструкция , геодезия и др. Големите проекти, които идват при нас, са първа и втора категория сгради и съоръжения, всички останали обекти си остават в общините.
Кметицата на София г-жа Йорданка Фандъкова каза точно обратното - че експертите са в общините.
-Това е нейно мнение. В никакъв случай не искам да се конфронтирам с г-жа Фандъкова и държа на добрия тон, но не мога да не спомена, че от Столична община вече се опитаха да ни прехвърлят отговорността за един проект от трета категория, представяйки го като проект от втора категория, тъй като са се забавили с написването му, от което следва загуба на европейски пари. Опитът да се пробутва картата с Черния Петър от едно ведомство към друго и да се прави политика от една техническа проблематика не е продуктивното решение, от което ще спечелят държавата и обществото. Между другото, вече помогнахме на две общини, управлявани от ГЕРБ, да решат проблеми със свои проекти.
Кои са те?
-Предпочитам да не ги споменавам, защото работя на експертно ниво и не искам да правя политика от това. Става въпрос за инвестиционно проектиране, от което зависи развитието на регионите. Разглеждам територията на страната като българска, тя не е нито на едната, нито на другата, нито на третата партия.
Историята познава инвестиционни проекти, които са издърпвали икономиката на цели държави в период на тежки кризи. Кои примери от световния опит са подходящи за България според вас?
-Дайте ми още месец и половина-два и ще видите такъв проект. Надявам се, че с него ще отговоря и на въпросите дали имаше нужда от това министерство и дали не са били похарчени напразно едни пари. Все още не желая да влизам в конкретика, защото течът на информация понякога пречи на работата. Във всички преговори за намерения с инвеститори има клауза, с която двете страни се задължават да запазят конфиденциалност. Засега мога да кажа само, че се очакват големи обществено значими проекти, свързани с развитието на регионите, с инвестици и с разкриване на работни места, което всъщност е и моята задача.
Между другото, министерства като нашето има по целия свят - почти навсякъде в Западна Европа, в Азия. С подобни дейности не се занимават страни, които са застроени почти напълно. Строителният бизнес е важен за всяка държава, защото той създава работни места, инфраструктура и средата, която обитаваме. А ако говоря и като архитект, строителството би трябвало и да възпитава.
Тази функция като че ли е забравена от доста български архитекти напоследък...
-Засягате болезнена тема. Често давам за пример как изглежда архитектът в българската кинематография, като започнем от великия образ на Тодор Колев - архитект Ястребовски от „Опасен чар" и стигнем до сериала „Къде е Маги" миналото лято. В очите на голяма част от българското общество, архитектът винаги е някакъв престъпен тип. На това отговарям по следния начин: каквото повикало, такова се обадило. Изумен съм от телевизионни предавания, в които ваши колеги са поканили на разговор архитект и го питат „Вие какво работите всъщност?". Това е изключително обидно ниво и подход към професията.
Върнете се в Ренесансовите времена, когато архитектът е бил дясната ръка на краля. Великият Микеланджело, който се е занимавал и с архитектура, е имал само един началник и инвеститор - папата. Продавал е кардиналски места, за да му плаща шедьоврите. Не може да искаме върховни архитектурни постижения при ниско заплащане на труда. Да не забравяме и това, че архитектът работи по задание, по поръчка. От другата страната е инвеститорът, който се мъчи да диктува, опрян върху възможностите, които е придобил по някакъв начин. В немският език има специфичен термин за подобни отношения между архитект и инвеститор, нарича се „синдромът на портиера". Само че портиерът е инвеститорът, не архитектът.
Взимам повод от вашите думи, че подобни на вашето министерства няма в страни, които са застроени напълно. Надявам се, че не сте си поставил за цел да ги задминем като презастроим страната по примера на това, което представляват големи части от Черономорското крайбрежие.
-Под застроени държави имам предвид такива, в които през последните 300 години не е имало войни и общо взето са били в непрекъснат икономически растеж. Далеч сме от такива примери, мисля, че ще ги настигнем след още две или три поколения.
Що се отнася до Черноморието, България най-вероятно ще повтори испанския модел. Нивата, които се достигнаха като презастрояване и липса на капацитет, ще доведат до отлив и до освобождаване на терени. Същото се случва в момента и в Испания. Както се казваше в една поговорка - мъдрият човек е този, който не допуска грешки, а умният е онзи, който се учи от грешките на другите. Надявам се, че ние ще бъдем поне от умните.
Вие къде ходите на почивка - по Черноморието ли? Питам ви в качеството ви на архитект, не на министър.
-Не ходя в България на море.
Това ваше решение свързано ли е с презастрояването на курортите?
-Ще ви призная с какво е свързано: не обичам да ходя на плаж, в който има щипалки. Вероятно знаете, че съществува зависимост между тяхното присъствие и способността на водите да се пречистват, те са един от индикаторите за изливане на фекални води. Да се надяваме, че при нас ще постъпват все повече качествени проекти за пречиствателни станции.
Обявихте намерения за пренаписване на Закона за устройство на територията. Какви са основните му недостатъци?
-Не искам да го пренаписвам, нито да го преписвам. Наистина подготвяме законопроект за поправки в ЗУТ, но личното ми мнение като архитект е, че този закон е тотално остарял и даже не подлежи на коригиране. Залегналите в него процедури са максимално усложнени, чуждите инвеститори усещат липсата на предсказуемост, когато трябва да планират дейностите си във времето, а това е основен въпрос, който се задава от всяка банка при тегленето на кредит за реализирането на даден проект.
Встъпването ви в длъжност беше съпътствано от обвинения и скандали във връзка с пребиваването ви във Франция преди години. За вас този случай приклюлил ли е? Смятате ли, че успяхте да убедите обществото, че не сте злоупотребявал с френското законодателство и социална система?
-Случаят ще приключи, когато прокуратурата обяви резултатите от проверката си. Очаквам тогава той да продължи за други хора, защото няма как да подмина опитите за манипулация и ще си защитя правата по съответния ред.
Цитати под снимките:
„Всички обекти у нас се строят изключително скъпо. На бюрото ми стоят проекти за магистрали, които са на цени три пъти по-ниски от досегашните"
„Пълният хаос на пазара не води до положителни резултати. Привърженик съм на такава икономическа политика, която намира баланс между пазара, който регулира, и държавата, която планира. Големите държави се развиват именно по този начин и това според мен е печелившият модел"