Арх. Георги Савов: Ще се съсредоточим върху усъвършенстването на подзаконовата нормативна база

Вестник "Строител"

Десислава Бакърджиева 

Арх. Савов, как приехте избора ви за служебен зам.-министър на инвестиционното проектиране?
За избора най-добре може да отговори министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева, която е и министър на инвестиционното проектиране и вицепремиер по икономическата политика. Предполагам, че има значение експертността ми в областта на инвестиционното проектиране, изградена на базата на 20-годишния ми опит. Приемаме позицията, от една страна, като признание за авторитета, който съм изградил с много работа, а от друга - като голяма отговорност и предизвикателство.

Казахте „предизвикателство" - какви са основните приоритети, които стоят пред вас?
Основните задачи, които ми бяха поставени от министър Екатерина Захариева, са главният мотив да приема поста на зам.-министър на инвестиционното проектиране за този кратък период. Най-важният приоритет е да предприема мерки за подобряване на инвестиционния климат. В рамките на три месеца трябва поне малко да променим инвестиционния процес в положителна насока, тъй като има всеобщо усещане от страна на проектантите, строителите и възложителите, че липсват прозрачност и предвидимост.
Осъзнавам, че досега са правени много опити за реформи, които в крайна сметка не са се случили. Те са били неуспешни поради две основни причини. От една страна заради начина, по който професионалните организации влизат като страни в този процес. Може би не е намерен правилният път, по който те да бъдат ангажирани в промяната. Втората пречка е, че винаги се поставят по-високи цели в опит да се свърши всичко бързо, и то по най-добрия начин. Така се пропускат няколко поредни стъпки и резултатът не е удовлетворителен. Подходът, който ще се опитам да наложа, е промените да се извършват с малки крачки в интерес на крайната висока цел. Постепенно чрез промени от компетенцията на министерството да се търси по-бързият ефект, а не веднага да пристъпваме към промяната на закони, което със сигурност ще е с ефект далеч във времето. А дотогава? По мои наблюдения в 90% от случаите, когато са се предприемали подобни инициативи, те са започвали със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Изменението на този закон е любима тема за всички правителства. Той е редактиран десетки пъти през последните години. В същото време някои от наредбите по ЗУТ не са подобрявани по никакъв начин. Тоест, ние променяме ЗУТ, но не и наредбите. Съответно не получаваме търсения резултат и тези наредби ни пречат в ежедневната работа.
Дадох си сметка, че в следващите три месеца трябва да се съсредоточим върху задачата да работим по прецизирането на подзаконовата база, което може да се реализира в този период. Промените са важни, защото ще ни дадат възможност за по-нататъшното подобряване на ЗУТ. Важен приоритет ще е и да запазим дейността на Министерството на инвестиционното проектиране (МИП) на нивото, на което трябва да бъде. Ведомството трябва да продължи да работи в мандата на това правителство.

Още в първите дни като зам.-министър имахте среща с представители на Камарата на строителите в България (КСБ). Полезна ли беше? Кои бяха най-важните неща, които научихте?
Срещите с всички професионални организации, свързани с инвестиционния процес, бяха важна крачка към изпълнението на основната ми задача. Въпреки че проблемите в сектора са добре известни, разговорите ми с КСБ и другите браншови структури бяха много полезни. Не мога да кажа, че сме открили нещо ново. Положителното беше, че представителите на бизнеса посочиха едни и същи трудности. Съсредоточихме се върху добре познатите на всички проблеми и се обединихме около пътищата за решаването им.

Една от темите, дискутирани на срещата с КСБ, бе необходимостта от приемане на правилник за възлагане на обществените поръчки в строителството. Считате ли, че е възможно в следващите месеци Министерският съвет да приеме този толкова важен за бранша документ?
Надявам се това да се случи. Проучвам въпроса за свършеното до момента по този правилник.

Какви други подзаконови нормативни изменения, свързани със строителството, биха могли да се придвижат?
Усилията ми ще бъдат насочени върху регламентирането на обема и съдържанието на инвестиционните проекти. Вероятно ще има много коментари от чиновническите среди и администрациите, одобряващи проектите, че това е поредният амбициозен опит, от който няма смисъл. Това е въпрос, който е много важно да намери своето решение, тъй като обемът и съдържанието на инвестиционните проекти влияят на всички участници в строителния процес. Учудващо е, че нямаме такъв регламент. Кой има полза от това да не знае какви проекти точно се внасят? Ако има регламент, проектантът и надзорникът ще работят по-лесно, а възложителят ще е по-информиран. Би трябвало и администрацията, която одобрява проектите, да има полза от такъв регламент, защото процесът ще се контролира много по-лесно. Проектите ще отговарят на едни и същи критерии и ще има предвидимост. В момента нямаме единни стандарти за обема и съдържанието на инвестиционните проекти, въпреки наличието на Наредба 4 от ЗУТ. Тя дава някакви рамки, които обаче имат твърде обширни и разнородни тълкувания. Факт е, че всеки от участниците в инвестиционния процес, както и одобряващите органи тълкуват разностранно правилата, когато те не са прецизни. Един от най-очевидните примери за това е срокът (който съгласно последните промени на ЗУТ е двуседмичен) за регистрация на проектите, които са внесени с доклад за съответствие в общините или в другите ведомства, упълномощени да издават разрешения за строеж. Общоизвестен факт е, че масово този срок не се спазва. Най-често като аргумент се посочва, че издаването на разрешение за строеж се бави заради грешки в докладите за съответствие. И в този случай не е дефинирана достатъчно ясно отговорността на надзора, изготвил „грешния" доклад, и на администрацията, с чийто подпис и печат се издава съответният административен акт. Убеден съм, че липсата на ясен регламент е основната причина за това волно или неволно да се нарушава ЗУТ.

Въвеждането на ясни стандарти ще повлияе ли на качеството на проектите?
Какво означава качество на проектите? Имаме ли критерии за качество на проекти? Къде са те и кой ги определя? В Наредба 4 на ЗУТ пише, че възложителят определя кои проекти трябва да бъдат възложени. Фазата „Технически проект", на която най-често се изготвя проектната документация, в нашата действителност представлява една широка граница между понапреднала идейна фаза и абсолютно недовършен работен проект. Въпросната Наредба 4 дава възможност на инвеститора да определя по негова компетенция кои проекти точно да възложи. Законът позволява при наличие на разрешение на строеж да се започне работа на строителната площадка в така описаните граници на техническа фаза. Какъв критерий за качество може да се прилага в тези граници, още повече че според нашето законодателство работната фаза не е задължителна и възложителят преценява дали да я възложи или не? А там са детайлите, спецификациите, количествените сметки и повечето от дейностите, с които може да се оцени качеството на един проект.
Много от възложителите считат, че щом са получили разрешение за строеж, то проектът е качествен. Но идва следващ момент. Строителят започва работа и установява редица проблеми - липсват спецификации, детайли, цената не е точна. Обществените поръчки са пример за това. В 50% от случаите изпълнителят трябва да даде точна цена на идеен проект, която на по-късен етап да бъде спазена. Има ли строител, който може да предвиди точната цена на такава ранна проектна фаза? Десет години съм бил строител и от опит знам, че това е невъзможно. В етапа на реализация, когато възложителят стигне до проблемите с по-високата реална цена и със срока, едва тогава започва да осъзнава, че нещо не е наред.
Едва когато се появи проблемът, което обикновено става почти година след началото на проекта, неопитният възложител си дава реална сметка за качеството на проекта, но в много от случаите процесите или са необратими, или цената за тяхното преодоляване е твърде висока. Ако възложителят или неговият представител за съответния проект е технически подготвен, има достатъчно строителен опит и носи реална (материална) отговорност за парите, които управлява, той ще избере много внимателно проектантския екип, ще изиска пълния обем проектна документация, на базата на която да проведе обективни търгове и избере правилните изпълнители и доставчици.
Една от причините за лошите практики е, че обемът и съдържанието на инвестиционните проекти за различните видове строежи не са достатъчно регламентирани. Ще насоча усилията си това да се промени. Не знам дали времето ще е достатъчно, но ще направя всичко по силите си.

Какви мерки ще предприемете по отношение на отговорността на възложителите?
Този въпрос вероятно ще предизвика и реакции от рода на това, че клиентът винаги е прав. В това сигурно има доза истина, но къде е границата, когато се отнася до строително-инвестиционния процес? Основните участници в инвестиционния процес са ясно дефинирани в ЗУТ и за всички има конкретно разписани изисквания за техническа квалификация и съответни отговорности, освен за един от тях - за възложителя. Според сегашното ни законодателство възложителят има право да ръководи строително-инвестиционния процес, да определя до голяма степен правилата в него според собствените си разбирания и без нужната за това квалификация и опит, а само защото има финансовия ресурс за съответния проект. По аналогия с това, ако същият възложител има пари да си купи автобус или самолет, означава ли, че може да си ги кара, без да притежава нужната квалификация за това? За щастие Законът за движение по пътищата и този за летателните машини са предвидили, че да имаш финансови възможности и да имаш необходима за съответната категория превозно средство правоспособност са две различни неща. На този етап в законите, определящи правилата в строително-инвестиционния процес, такова разграничаване няма. Колкото пари имаш, такъв обект можеш да ръководиш.
Резултатът от липсата на регулации са ежедневните катастрофи в обществените поръчки и в частните проекти. Това е основната причина да се разминават планираните стойности от реалните цени и срокове на започнатите проекти. Заради тези и много други съществени несъответствия между заложеното в договорите и реалността на строителната площадка ни спират плащанията по еврофондовете със съмнения за нарушения. Причината е, че процесът не се ръководи по правилата. Възложителят е най-важният участник в инвестиционния процес, а в същото време не подлежи на никакви изисквания за квалификация и отговорност към останалите. Проблемът е, че възложителят волно или неволно е в правото си да нанесе големи щети по веригата, като най-сериозни последствия обикновено има за строителя. За това трябва да повдигнем темата и да си дадем сметка как е решен този въпрос в страните с добри практики. Очевидно е необходимо да се регламентира, че инвестиция, която надхвърля даден ценови праг и засяга пряко по-голям обществен интерес, трябва да се управлява от компетентно лице, имащо отговорност за решенията, които следва да се вземат от името на възложителя, както и за последствията от тях не само към възложителя, но и към останалите участници в инвестиционния проект. Един от работещите стандарти за това са договорите на FIDIC. В тях се определя лицето инженер консултант, който се явява основен фактор в строително-инвестиционния процес. Той е балансьорът между безкрайните желания на възложителя и реалните строителни възможности в рамките на предварително приетия бюджет и срок на съответния проект.

Какви други проблеми бихте искали да решите въпреки ограниченото време на служебното правителство?
Разбираемо е, че искам да свърша повече работи, със сигурност няма да има време, но се надявам поне да мога да ги поставя на дневен ред за обсъждане. Изключително сериозен проблем, за който продължава да не се говори сериозно, са застраховките „Професионална отговорност". Сегашната практика е обекти за милиони да се проектират срещу годишна застраховка „Професионална отговорност" от порядъка на 50 лв. за физическо лице и около 300 лв. за проектантско бюро, като застрахователният лимит е 150 000 лв. за едно събитие и до 300 000 лв. общо за година. Проектантите получават застраховката за цялата година, без дори застрахователят да се е запознал лично с въпросното лице. В същото време при застраховането на стари автомобили на стойности 3000 - 5000 лв. всичко се оглежда внимателно под лупа, снима се, описва се, много се внимава, защото застрахователят знае, че при пропуск ще дължи истински пари. Явно е, че при застраховките „Професионална отговорност" той въобще не допуска, че ще плаща по какъвто и да е повод. Това не е нормално. Отговорностите в нашата практика са тотално размити. Може би единствено банковата гаранция на строителя е някакво реално финансово обезпечение към възложителя в инвестиционните проекти. Строителите явно са единствените, които носят реално изискуема финансова отговорност при допускане на грешки. Обикновено те са потърпевшите, когато проектът спре заради възникнали проблеми, дори те да са в резултат на недобро проектиране. При лоша проектна готовност, включително и по причини на възложителя, за които говорихме преди това, изпълнителят няма как да спази заложените цени и срокове, но обикновено той е главният виновник. В някаква степен и надзорникът има реална финансова отговорност, но всички останали, напр. проектантите, нямат реални обезпечения чрез своите застраховки. Затова е нужна сериозна дискусия по тази тема, в която трябва да се включат застрахователи. Да разберем какво пречи пазарът на строителните застраховки да работи в България.

Очаквате ли да срещнете отпор по тази тема?
Никой няма интерес да липсва реално финансово обезпечение на отговорностите в инвестиционните проекти. Ощетен от адекватна застраховка „Професионална отговорност" ще бъде единствено този, който не смята да си свърши работата.

Имате ли притеснения относно ин хаус поръчките?
Изключително против съм обществени поръчки да се възлагат без търг на държавни и общински предприятия. По този начин се заобикаля пазарът и се създават условия за злоупотреби. Ин хаус поръчките ще направят средата непазарна. А когато нещо излезе от пазарния принцип, то става предпоставка за лоши практики и корупция.

Какво е мнението ви за типовите договори в обществените поръчки?
Типизацията на договорите определено ще има положителен ефект. Договорите на FIDIC са набор от документи, които дават основни стандартни рамки в отделните аспекти на инвестиционния процес. Доказано е, че подобни рамки оказват положителен ефект. Те гарантират предвидими резултати. Това не означава, че задължително трябва да въведем договорите на FIDIC в България, но бихме могли да ползваме добрите практики в тях. Световният опит показва, че типовите договори са много полезни не само в строителството, но и в проектирането. Затова аз смятам, че такива трябва да има в инвестиционното проектиране.

Как гледате на предложението на КСБ за разделянето на ЗУТ на два отделни нормативни акта?
Считам, че ще е по-добре ЗУТ да бъде разделен, отколкото да остане в сегашния си вид. Разделянето на норматива условно на Закон за устройственото планиране и Закон за строителството би могло да улесни работата на всички участници. Събрана на едно място, строителната нормативна база е огромна и понякога това е объркващо. Естествено, не виждам сериозен проблем да продължим и както досега - с един Закон за устройство на територията. И двете форми могат да работят добре, стига да са прецизно структурирани и подкрепени с необходимата подзаконова нормативна база, която не дава възможност за импровизации и различни тълкувания.

Министерството на инвестиционното проектиране работи повече от година. Каква е визията ви за неговото бъдеще?
Личното ми мнение като човек от практиката за това, дали трябва да има Министерство на инвестиционното проектиране, или не трябва, е че истината е някъде по средата. Факт е, че преди създаването на ведомството инвестиционният процес, и то в частта на проектирането, беше изключително неглижиран. Проектите бяха нещо, което възложителите правеха, за да не ги глобяват, докато си строяха както си искат. Това важеше с пълна сила в периода на строителния бум. Със създаването на МИП инвестиционното проектиране придоби популярност. Практиката показва, че през изминалата повече от година, в която ведомството работи, понякога заради тромавата връзка между МРР и МИП са възниквали трудности, а понякога и са спирали проекти. Сега, когато има един министър на двете ведомства, от работещите тук разбирам, че работата е много по-експедитивна. Инвестиционното проектиране вероятно трябва да е част от обща структура с МРР, но като ясно обособено звено. В крайна сметка политиците и бъдещото правителство ще решат кой е най-добрият вариант.

Как ще продължи сътрудничеството ви с КСБ?
Камарата на строителите в България е един от участниците в инвестиционния процес, който работи по най-добрия начин. КСБ е професионална организация, която има реални регулации и ежегодни показатели за спазване на тези регулации. Свидетелство за това са поддържането на професионалния регистър, изискванията за квалификация, данните за годишните обороти. Очаквам пълна подкрепа от КСБ в начинанието ми за подобряването на инвестиционния климат в следващите месеци.