Развитие и предизвикателства към геодезията, картографията и кадастъра в България - перспективи
Инж. Валентин Йовев, Изпълнителен директор на АГК
Статия в списание "Геодезия Картография Земеустройство" на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България, /СГЗБ/.
SUMMARY
An assessment of the state and above all the possibilities, trends and methods for resolving of problems in above mentioned spheres in the country is made. It is pointed out that it is in essence a governmental activity. The article is a version of the paper delivered on the symposium Modern Technologies, Education and Professional Practice in Geodesy and Related Fields, Sofia, November 07 - 08, 2013 and is structured according to the requirements of the magazine.
РЕЗЮМЕ
Направена е оценка за състоянието и преди всичко възможностите, насоките и начините за решаване на проблемите у нас в тази област, направено от позицията, че това по същество това е държавна дейност. Статията е до структурирана версия на доклада, в съответствие на приетите изисквания за отпечатване в списанието, изнесен на Международния симпозиум „Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области", 07-08 2013 г. в София.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, Благодаря на организаторите на тазгодишния международен симпозиум за възможността да представя пред вас вижданията на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) относно близките и по-далечни перспективи за изпълнението на задачите на агенцията, произтичащи от Закона за геодезията и картографията (ЗГК), Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
1. ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА
На първо място поставяме развитието и усъвършенстването на използването на глобалните спътникови навигационни системи. От потребителска гледна точка това означава по-нататъшно намаляване дела на традиционните геодезически методи в цялостната геодезическа практика, в това число вече и при кадастралните работи в гъсто застроените градски територии. Рано е да се мисли за зачеркване на традиционните инструменти, но тенденцията е за все по-широко разпространение на GPS технологиите и създаване на оптимални условия за тяхното използване в българската геодезическа практика, която е реалност и мерило за конкурентно- способността на геодезическите фирми. Това е тенденция, с която се съобразява АГКК, и в сътрудничество с Военно-географската служба (ВГС) вече са издадени съответните регулиращи документи за въвеждане на Българска Геодезическа Система (БГС) 2005, за създаване и поддържане на Държавните геодезически мрежи (ДГМ) в нея, на Геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП), за преминаване на цялото геодезическо производство в нея, както и за геореференциране на геодезическата продукция, работена в предишните координатни системи. Предстои и изработването, усъвършенстването и издаването на нови инструкции. Към днешно време вече е създадена Държавната GPS мрежа на България - първостепенен и второстепенен клас, утвърдена от работната група на подкомисията EUREF, като сгъстяваща на европейската мрежа и притежаваща сантиметрова (клас Б) точност. Към момента на територията на страната са лицензирани и функционират частни инфраструктурни ГНСС мрежи с перманентни станции, които разпространяват диференциални корекции. При тези предпоставки определено може да се каже, че за създаването на ГММП и Работна геодезическа основа (РГО), като най-ефективен метод се утвърждава GPS - технологията. Предстои създаването и функционирането на държавна мрежа от перманентни станции.
He толкова оптимистично можем да оценим направеното по прецизните нивелачни и гравиметрични мрежи на България. Първокласната нивелачна мрежа е присъединена към Единната европейска нивелачна мрежа и обработена в нея в Амстердамска система EVRS2000. Няколко години по-късно - и в система EVRS2008. Проблемът е, че поради липса на достатъчно финансиране, при тези обработки са използвани сравнително малко нови измервания. GPS технологиите са все още неприложими за подмяна на прецизните нивелачни измервания, а така наречената „GPS-нивелация" е с възможности да замени само тригонометричната нивелация, при ГММП и РГО, където изискванията за точност на височините е ± 50 mm.
Подобно е и положението с държавните гравиметрични мрежи. За съжаление, бюджетното финансиране за тези дейности е било силно ограничено и средства са се ползвали само покрай други финансирания. През 2014 г. в бюджета са предвидeни 1 500 000 лв. за геодезически дейности по държавната нивелачна мрежа.
Въпреки трудностите на държавата ни, въпреки тоталното нефинансиране през последните 4 години и пълното безхаберие на принципала на Агенцията. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) българската геодезия. със съдействието на учените и преподавателите от висшите учебни заведения и Българска академия на науките (БАН), на специалистите от АГКК и ВГС. на цялата геодезическа общност е създадена нова геодезическа основа на страната, чрез която е осъществено интегриране на българското геодезическо координатно пространство с европейското, а чрез него и със световното геодезическо координатно пространство. Създадена е подходяща координатна основа за ефективно приложение на GPS технологиите. които по точност на координатните определения и ефективност на използване, нямат алтернатива. Освен чисто геодезическото приложение, те са и в основата на всички съвременни системи за комуникация, на системите за въздушна, земна и морска навигация, на системите за насочване и целеуказване. Тук можем да отбележим още, че създадената нова геодезическа основа, въпреки съществуващите по нея проблеми, е необходимото условие за изпълнение на директивата на Европейската комисия (ЕК) Инфраструктура за пространствена информация в Европа (INSPIRE -Infrastructure for Spatial Information in Europe), която България с известно закъснение вече изпълнява. Тук е мястото да припомня петте компонента, които включва директивата :
Задължение на националните институции за документиране на всяка налична информация с цел създаване на метаданни от страните-членки на EC;
• Съвместимост на пространствените данни и на услугите, свързани с тях, което да даде възможност за лесно използване и трансформиране на данни от държавите-членки към EC и обратно;
• Задължение за изграждане на мрежови услуги визуализация, търсене, изтегляне на данни от гражданите;
• Задължение за определяне на политика за пространствените данни за различните услуги, свързани с тези данни;
Изграждане на съответната координирана структура трябва да има отговорни лица на национално ниво за координацията и за оперативната съвместимост на данните.
Уважаеми колеги, името на АГКК неслучайно започва с геодезия и после с останалите основни и важни задачи. ОСНОВАТА на нашата дейност е фундаментът, на който стъпваме е геодезията. АГКК счита задачите по геодезията за първостепенни, но уверявам Ви защитата на средства за тези дейности е изключително трудна, и тук е ролята на цялата геодезическа общност, на нашата международна дейност (тук включвам разбира се и браншовите организации, и асоциациите, и съюзите, както и всички научни звена). АГКК не може да функционира и ден без подкрепата на горните структури. Огромна роля в тези процеси играят и симпозиумите, като днешния.
Предстои разработване на „Стратегия за развитие и поддържане на държавните геодезически мрежи". И тук отново разчитаме на цялата геодезическа общност. Без такава стратегия АГКК не може да мотивира исканията си за финансиране на каквито и да са дейности в това направление.
Както споменах, предстои ни изработване на инструкции за нивелация и за гравиметрия. И двете съществуващи са вече безнадеждно остарели.Предстои да се приемат и утвърдят българските стандарти за геопространственни данни и информация. Голяма част от разработването на нормативните документи, както и прякото изпълнение на научни и научно приложни задачи, свързани с геодезическите мрежи и геодезическите референтни системи, са извършени в рамките на международни и европейски научни проекти, които АГКК е подкрепяла и дори финансирала във внедрителския етап - това ще продължи и в бъдеще.
И тук, внимание, - не малка част от такива задачи са възлагани директно на научни институти, организации и научни колективи, както и с консултантски договори, което е добра практика. Но доколкото научните дейности не подлежат на възлагане по Закона за обществени поръчки (ЗОП), уверявам Ви, че АГКК ще осигури пълна прозрачност както на възлагателните договори, така и на дискусията по приемане на резултатите от тяхното изпълнение. За мое съжаление това не е била обичайна практика на Агенцията преди и това поражда съмнения както за цената на договорите, така и за достоверността на крайните резултати. Добре е, че по договорите по Оперативна програма административен капацитет (ОПАК) това няма как да се случи поради изискванията за прозрачност. Аз говоря за бюджетното финансиране.
Колеги, този доклад не си поставя фундаментални цели, и аз като негов автор не надценявам собствения си капацитет, но като ръководител на агенцията считам за свой дълг да споделя пред вас най-непосредствените цели и задачи, които стоят пред нас. Голяма част от тях са плод на колективния ум на колегите от АГКК.
2. КАДАСТРАЛНАТА КАРТА В СЛУЖБА НА ДЪРЖАВАТА
Най-актуалната за момента дейност на АГКК за поддръжката на създадените кадастралната карта и регистри (ККР). Нови кадастрални производства не са откривани от 2009 г. насам поради липса на финансиране. Както всички знаете, дългосрочната програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър за периода 2001 г. - 2015 г. е приета с Решение № 326 от 11 май 2001 г. на Министерски съвет. Програмата е разработена на основание чл. 94, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. С програмата са определени основните дейности, необходимите материални, човешки и финансови ресурси, както и сроковете за изработването и въвеждането в действие на кадастъра и имотния регистър в Р. България. Съгласно тази програма кадастърът и имотният регистър следва да бъдат създадени до края на 2015 г. по систематичен начин, да обхванат цялата територия на страната и да бъдат обединени в една съвременна високотехнологична информационна система.
Отговорни институции за изпълнение на дългосрочната програма са: Агенцията по геодезия, картография и кадастър към министъра на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Съгласно ЗКИР финансирането на дейностите по създаването и поддържането на кадастъра и имотния регистър се осигурява чрез субсидии от държавния бюджет за Министерство на инвестиционното проектиране, съответно за Министерство на правосъдието и със средства по национални и регионални програми за развитие на техническата инфраструктура. международни програми, проекти, споразумения и др. Финансирането на дейностите по създаването и поддържането на кадастъра и имотния регистър в периода 2002 г. - 2007 г. се извършва основно със средства по Споразумението за заем (проект „Кадастър и имотна регистрация") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. одобрено със Закона за ратифициране (обн. ДВ. бр. 85 от 2001 г.). За съжаление, първата актуализация на дългосрочната програма се извършва след петгодишен период от стартиране на изпълнението й. т.е. през 2007 г. Тя отразява обема завършени работи за този период, посочвайки планираните и отпуснати финансови средства. Същевременно тя предвижда обемите и конкретните обекти, които следва да бъдат изпълнени до края на 2010 г. Възприет е принципът кадастралната карта и имотният регистър да бъдат приоритетно създадени в градовете - областни и общински центрове, в населените места с по-голям брой жители и в териториите с интензивен пазар на недвижимите имоти и в районите с големи инвестиции.
За огромно съжаление, към ден днешен дори и тази актуализация вече е безнадеждно изостанала и поради тоталното спиране на финансирането през 2009 г, което вече се доказва, че е умишлено (заявявам го твърдо), сега изготвяме нова актуализация с цел на завършване 2017-2018 г. С приемането на бюджета на АГКК за 2014 г. кадастралната реформа в РБ ще бъде продължена с ускорени темпове, като методите на създаване ще бъдат либерализирани, без промяна на изискванията за точност и без компромиси за качеството и достоверността на крайния продукт.
Тук е мястото да спомена, че дейностите по геодезическия надзор досега са били силно подценени и усилията в това направление са хаотични. Няма създадени комплексни стандарти за контрола, a голяма част от нещата се оставят на съвестта на съответния изпълнител или даже служител в АГКК. Ще бъдат изградени и издадени комплексни стандарти за геодезически контрол за цялата гама от дейности.
В рамките на това изложение бих искал да подчертая, че ключова роля за успешното създаване и поддържане на ККР е Законопроекта за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗКИР. Тези изменения по най-различни причини - субективни, конюктурни, политически, лобистки, тясно браншови и др., не бяха гласувани от законодателния орган - Народното Събрание (НС) -до момента. Сегашното НС и по-специално комисията по инвестиционо проектиране е на път да финализира част от супер необходимите изменения и да ги внесе в Пленарната зала до 10 дни. Има воля за това, и ако браншовите организации постигнат необходимия компромис, то безспорните текстове, които буквално спират работата на Агенцията по частта ККР, могат бързо да бъдат гласувани в НС и да влязат в сила.
Уверявам Ви, че има сили извън нашите среди, които всячески се стремят, даже с цената на изключително некомпетентни забележки към ЗИД на ЗКИР, да пречат да не се продължи тази дейност. Хаосът и липсата на адекватна картографска и семантична информация за обектите на ККР и специализираните данни, надграждани в тях, устройва част от тези, които и в момента пречат на продължението на дейностите по ККР На една част от тях ще отговоря, че утрото настъпва, независимо дали пее петелът. По отношение на картографията само ще спомена, че в бюджета за 2014 г. сме предвидили 1 500 хил. лв. за започване на създаването на числена едромащабна топографска карта. Ще бъде изработена и нова инструкция за това.
3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Въобще дейностите по геодезия, картография и кадастър, доколкото имат изключително държавен характер, ще продължат да се изпълняват на планова основа, а не с хаотично случайно финансиране, зависещо най-често от някакво извънредно или
конюктурно събитие. Дейностите не бива да зависят от волята на конкретните управляващи, трябва да произтичат от структуроопределящите закони и на базата на дългосрочно, синхронизирано с Европа и света планиране на дейностите. Създаването на Министерството на инвестиционното проектиране (МИП) е крачка в тази посока и тя доближи в максимална степен целите, които сме си поставили с приоритетните държавни политики. Голяма част от всички надграждащи структури на планиране, включително и устройственото, се базират на актуални данни, създавани от геоматиката.
В лицето на министър Данов, който е проф. д-р арх., имаме пълна подкрепа, за да изпълним политиките, които споменах пред вас.
Заб. Настоящата статия се публикува на основата на доклад, изнесен от В. Йовев на XXIII Симпозиум, 7-8 ноември 2013 г. в гр. София
HOB ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК
От 10 септември 201Зг. инж. Валентин Йовев е новият изпълнителен директор на Агенцията no Геодезия картография и кадастър. Той е потомствен геодезист. Роден е на 12 октомври 1958 г. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Геодезия, фотограметрия и картография" - магистър, през 1984 г.
Инж. Йовев е с дългогодишен опит в сферата на геодезията и кадастъра. От 1984 г. до сега е заемал различни постове в Генерална дирекция "Опазване на държавни ценности и съкровища към Министерски съвет и Военно икономически блок към Министерство на отбраната. Бил е Управител на „Геовалент". Председател е на Контролния съвет на КИГ (Камара на инженерите по геодезия) и член на Управителния съвет на АГФ (Асоциация на геодезическите фирми). Член е и на Постоянната комисия по архитектура и строителство в НАПОО (Специализиран орган към Министерски съвет на Република България, създаден със Закона за професионалното образование и обучение).
Съюзът на геодезистите и земеустроителите в България желае искрено успех на инж. Валентин Йовев в отговорната му мисия и ще му съдейства активно за развитието и просперитета на геодезията в България.