МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: БЪЛГАРИЯ ЩЕ СТАВА ВСЕ ПО-ДОБРО МЯСТО ЗА ИНВЕСТИЦИИ

Списание Болгария Сегодня 

1.Каква е главната работна задача на новото министерство, и какво е вече направено за изминалите осем месеца?

Основна задача на Министерство на инвестиционното проектиране е да гарантира собствеността на държавата, общините, фирмите и гражданите и да подпомогне общините в подготовката и реализацията на инвестиционните им проекти. Създаването на актуална и прецизна кадастрална карта е сред приоритетите на МИП. Кадастърът е основа, върху която се развива всеки инвестиционен проект, той е условие за неговата техническа коректност. МИП вече започна целевото оползотворяване на средствата в размер на 10 млн. лв., отпуснати от държавния бюджет за създаване на кадастрални карти. Създаването на електронен регистър и цифров архив към Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) гарантира максимална точност по отношение на границите на имотите. Имаме планове и за изработването на подземен кадастър. Целта ни е създаването на обща информационна система с кадастрална карта, която да покрие цялата територия на страната, включително земеделските земи, военния и подземен кадастър.

Електронната система на кадастъра е и част от концепцията и реализацията на електронното правителство в страната.

Друг приоритет на Министерство на инвестиционното проектиране е провеждане на нова, адекватна на съвременните изисквания жилищна политика. До момента жилищната система в България няма ефективно работещи институции на централно и местно ниво. Жилището у нас е обект само на пазарните правила, общественият жилищен сектор е символичен.

За да реализира планираната политика в тази област, МИП обработи и анализирана информация от всички общини в страната относно наличието на социален сграден фонд, възможностите и необходимостта от изграждане на различни видове социални жилища.

Вече е проучено действащото законодателство и добрите практики в най-напредналите европейски страни с традиции в изграждането и управлението на социални жилища и с иновативни жилищни политики. В резултат започна работата по създаване на Aктуална Жилищна стратегия и съвременна българска нормативна рамка - Жилищен кодекс, включващ основни закони в териториално - устройственото планиране, проектиране, строителство, стопанисване и управление на жилищния фонд.

Министерство на инвестиционното проектиране е създадено с цел да бъдат преодолени затрудненията в строителния и проектантски бранш, появили се през последните 15-20 години. Министерството инициира законодателни промени, с които да се улесни работата на проектантите и които да създадат атрактивна среда за инвеститорите. 

МИП съдейства на общините в изработването на общи устройствени планове, без които е невъзможно да има инвестиционни проекти. В бюджета на министерството през тази година са предвидени 6 млн. лв. за съфинансиране на ОУП на общините.

2.  Каква е  ролята  на министерството в привличането на чуждестранни инвестиции в България? Как ще бъде координира работата с Агенството по привличане   на инвестиции?  Обръщате  ли по-специално  внимание  на привличането на инвестиции?

В Министерство на инвестиционното проектиране има създадена специална дирекция, която работи за привличане на чуждестранни инвестиции. Функциите и се различават съществено от тези на Българската агенция за инвестиции (БАИ), доколкото БАИ издава сертификати за определен клас инвестиции, а МИП - разрешения за строеж. Към момента одобрените инвестиционни проекта са на обща стойност над 134,3 милиона лева.

3.  С прекратяването  на  мораториума по отношение на продажбата на земя на чужденци вижда ли министерството някакви допълнителни насоки в работата  си? Ако да, в какво те ще се изразяват и как ще повлияят на търговията на земя?

МИП няма отношение към търговията на земя.

4.  В едно  свое  интервю Вие казахте, „Намаляването на регулаторната тежест  в инвестиционния процес е първостепенна задача на МИП"; и също, че вашето министерство е разработило поправки в „закона за изменение и допълнение  на  Закона за устройство на територията (ЗУТ), което да бъде  внесено за обсъждане в парламента". Какви точно улеснения имахте предвид,  и  няма  ли поправките да станат като допълнителен тормоз за инвестициите в строителната сфера на България?

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) целят намаляване на административната тежест и облекчаване на режимите, които налагат ограничения и оскъпяват инвестиционния процес. Целенасоченото подпомагане на големите частни инвестиционни проекти е един от основните ни приоритети. Министерство на инвестиционното проектиране разработи пакет от мерки, които са  насочени към подобряване на инвестиционния и строителния процес.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на ЗУТ е разработен в изпълнение на приоритетни мерки за намаляване на регулаторната тежест, които са заложени в Програмата „Държавност, развитие, справедливост - икономически и социални приоритети на правителството на Република България". Предложенията за тези мерки в голяма степен идват от общинските администрации, в отговор на допитване на зам. Министър-председателяt г-жа Даниела Бобева до областните и общинските администрации, осъществено през м. август 2013 г. С предлаганите промени се постига усъвършенстване и оптимизиране на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите с цел намаляване на регулаторната тежест при реализация на инвестиционни инициативи, разбира се при гарантирана защита и на обществения интерес. в т.ч.:

  • облекчаване на административните пречки пред бизнеса и гражданите, 
  • намаляване на финансовата тежест, 
  • съкращаване на сроковете за процедурите, 
  • облекчаване на работата на общинските администрации, напр. оптимизиране на процедурите по съобщаване на административни актове в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране до заинтересуваните лица. и др.,
  • привличане на браншовите организации. 

Сред законодателните инициативи и промените в нормативната уредба, които МИП предлага, освен промените в ЗУТ са нов Закон за инвестициите и облекчаване на процедурите и скъсяване на сроковете за стартиране на частни инвестиции в страната.

Законодателните промени под формата на „Единен кодекс за строителство" трябва да представляват една ясна нормативна рамка от регулации за урбанистични и градоустройствени проекти, строителни закони, наредба за обществените поръчки в проектирането и строителството, за начина на провеждане на архитектурните конкурси, за прилагането на единни стандарти, които са съобразени с устойчивите характеристики на строителните продукти, процеси и услуги и в същото време отчитат иновациите в строителния бранш. 

5.  Какво бихте  могли  да препоръчате на чуждестранните инвеститори, които  биха  искали да инвестират в българското строителство? Къде би било  по-добре да се реализира- кои райони са по-добри, в какви типове на  обекти  (жилищни, търговски,  производственни  офисни и други), и какви  допълнителни предимства  би  дала отмяната  на мораториума на земите.

  
Идеята на всеки инвеститор е да реализира печалба от своята инвестиция в бъдеще. Работата на администрацията е да създаде условия това да се случи. Ние
правим всичко възможно да намалим административния натиск върху бизнеса и да улесним работата на чуждестранните инвеститори в страната чрез  законодателните промени и  установяването на контакти. България има големи възможности за реализацията на всички видове строителни обекти. Но нека оставим избора на инвеститорите в точно кой тип обект да вложат парите си. Все пак те правят анализи, проучвания на средата и едва тогава вземат решения.

6.  На какво  би  трябвало да се обърне внимание при инвестирането в строителство?

Новите стандарти в проектирането и строителството и въвеждането на Еврокодове като единна система за регулации в строителния бранш бяха сред първостепенните задачи на Министерство на инвестиционното проектиране. Те гарантират сигурността на инфраструктурата и качеството на строителството. 

Еврокодовете не само обезпечават ниво на сигурност на инфраструктурата, което е от полза за обикновения гражданин и потребител, но и максимално улесняват работата на всички участници в процеса на планиране, проектиране и строителство.

Успоредно с въвеждането на Еврокодове като единна система за регулации в строителния бранш ние планираме и прилагането на нови стандарти в проектирането - т. нар. 3D building information model (BIM), които намаляват фактора на грешки в проектирането. Синхронизирането на българското строително законодателство с водещите световни и европейски практики, създаването на електронен архив и цифров кадастрален регистър, мерките за намаляване на регулаторната и административна тежест, тенденциите за прилагане на устойчива архитектура - всички наши усилия са насочени към подобряване на инвестиционния климат в нашата страна и благоустрояване на средата, която обитаваме.

7.   Какво бихте  посъветвали  нашите читатели ,  които  са главно потенциални руски инвеститори?

Страната се развива и става привлекателно място за живеене и производство на не една и две компании от Европа и света. В момента МИП прави опит да съберем информация за бъдещите инвестиционни проекти в регионите. Можем да предложим експертна помощ за реализирането им. Обмисляме с големи общински проекти да участваме на изложения в Западна Европа и да привлечем чрез тях чужди инвеститори. Вече има заявка от четири големи компании, които желаят да вложат пари в различни дейности и да разширят производствените си мощности у нас.