До края на 2014 г. ще бъдат готови европейски обобщени резултати за прилагането на еврокодовете
Виолета Ангелиева, директор на дирекция "Правила и норми за проектиране и строителство" в МИП
Автор: Милена Василева
От 6 януари 2014 г. влязоха в сила еврокодовете. Какво означава това на практика? Изпълняват ли се? Какво сочат проверките?
С Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции са определени условията и редът за проектиране на строежите (сгради и строителни съоръжения) чрез прилагане на еврокодовете. Проектирането по еврокодовете се извършва в съответствие с изискванията на частите на БДС EN от 1990 до 1999 заедно с националните приложения и съответните национално определени параметри, които са неразделна част от наредбата, и са въведени като български стандарти от Българския институт за стандартизация (БИС). Наредбата е приета през декември 2011 г. с двегодишен преходен период за паралелно прилагане на еврокодовете с националните нормативни актове за проектиране на строителните конструкции. С изменението и допълнението на наредбата в края на 2013 г. беше регламентирано, че от 6 януари 2014 г. проектирането и инженерингът (проектирането и изграждането) само на нови строежи, които ще се възлагат при условията и по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) след датата на влизане в сила на наредбата, се извършват по еврокодовете.
Смятам, че всички участници в строителния процес проявиха голям интерес към изискванията на наредбата още с нейното влизане в сила. За правилното й прилагане дирекцията отговори на многобройни запитвания от държавни ведомства, общински администрации и частни инвеститори, като въпросите предимно бяха свързани с реда за довършване на започнати производства по проектиране и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж.
Какво представляват еврокодовете като обем и правила? По-строги ли са те от българските норми?
От 1993 г. министерството и БИС започнаха да изпълняват националната политика на българското правителство за въвеждане и прилагане на европейските стандарти в приложното поле на Директива 89/106/ЕС, част от които са еврокодовете. Чрез еврокодовете се осигурява прилагането на общи методи за проектиране на сградите и строителните съоръжения както на традиционните строителни конструкции и техните елементи, така и при иновационното строителство чрез комплект от европейски стандарти, с които се доказва съответствието на сградите и инженерните съоръжения с основните изисквания "Механично съпротивление и устойчивост", "Безопасна експлоатация" и "Безопасност при пожар", включително дълготрайност.
Еврокодовете са предвидени от ЕК и страните членки като средство за конструктивно проектиране на строежи и на части от тях с цел улесняване на обмена на услуги в областта на строителството между страните членки. Ръководство L на ЕК за прилагане и използване на еврокодовете определя тяхното използване като част от прилагането на директивата за обществените поръчки. Поради това в тръжните книжа за обществени поръчки и договори техническите спецификации трябва да се формулират чрез позоваването на еврокодовете с национално определените параметри, приложими за съответния строеж. Прилагането на еврокодовете създава условия за улесняване на обмена на услуги в областта на строителството между страните членки и повишава конкурентоспособността на европейските инженерингови фирми, на проектантите и на производителите на строителни продукти.
Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г. е разработена на основание чл. 169, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с изискванията на Директива 89/106/ЕЕС, отменена с Регламент №305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, както и във връзка с препоръките на Европейската комисия (ЕК) за прилагането и използването на европейските норми за проектиране на строителни конструкции.
За кои строежи се отнася едногодишният преходен период от датата на влизане на наредбата? Има ли желания този период да бъде удължен?
За проектирането на строежите, които не се възлагат при условията и по реда на ЗОП, както и при проектиране на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи строежи, които се възлагат при условията и по реда на ЗОП, е определен едногодишен преходен период, през който строителните конструкции на строежите може да се проектират както по действащите национални нормативни актове за проектиране на строителни конструкции, така и по еврокодовете, без да се смесват националната и еврокодовата система.
През есента на 2014 г. Министерството на инвестиционното проектиране отново ще организира широко обществено обсъждане относно изтичане срока на преходния период.
За кои специфични обекти и условия няма да се прилагат еврокодовете?
При проектирането на специални строежи, в т.ч. атомни инсталации, големи язовирни стени и др., могат се прилагат изисквания и препоръки, различни от тези в еврокодовата система. В ЗОП с чл. 12, ал. 1 е предвидено, че законът не се прилага при обекти по чл. 3, ал. 1 за договори, възлагани в изпълнение на международен договор, сключен при спазване разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, между Република България и трета страна и предвиждащ доставки, услуги или строителство на обекти; за договори, възлагани по специфични процедурни правила на международна организация и др.
Създадена ли е комисия, която да подпомага решаването на проблемите, възникващи при прилагането на еврокодовете? Ще се изготви ли единно помагало по еврокодовете?
Не е създадена специална комисия, която да подпомага решаването на проблемите, възникващи при прилагането на еврокодовете. През двегодишния преходен период експерти на дирекцията провеждаха регулярни работни срещи с професионалните организации на инженерите в инвестиционното проектиране и с преподавателите от висшите училища. Преди въвеждане на новите изисквания Министерството на инвестиционното проектиране организира и проведе широко обществено обсъждане на проблемите и на ефекта от прилагането на еврокодовете с всички заинтересувани ведомства, организации, висши училища, институти и др., като преобладаващото становище беше отразено с измененията на наредбата. Бих искала да подчертая, че според правилата на CEN (Европейския институт по стандартизация) националните органи по стандартизация (БИС) следва да събират въпросите, произтичащи от прилагането на еврокодовете и да представят филтрирани коментари към CEN/TC250, който е отговорен за поддържането на еврокодовете. В JRC (съвместните научноизследователски центрове) към ЕК е създадено Централизирано бюро за помощ, което да осигури връзка между потребителите на еврокодовете, националните органи по стандартизация и CEN/TC250, както и за решаване на научни въпроси и проблеми в областта еврокодовете.
Откога в УАСГ и другите висшите училища се изучават еврокодовете?
Според висшите училища: Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Минно-геоложкият университет, ВСУ "Любен Каравелов" - София, ВТУ "Тодор Каблешков" - София, ВСУ "Черноризец Храбър" - Варна, са налице всички условия за прилагане на еврокодовете - преработени са учебните програми и обучението на студентите по конструктивните дисциплини се извършва изцяло по еврокодовете. През двегодишния преходен период професионалната организация на инженерите в инвестиционното проектиране съвместно с преподавателите от висшите училища проведе обучения на проектантите за прилагане на еврокодовете в цялата страна, издадени са практически ръководства за отделните части на еврокодовете, проведени са дискусии и конференции.
Къде е България по отношение на въвеждане на еврокодовете в националните стандарти? Какво още предстои?
Свободното движение на проектанти, строителни инженери и строителни услуги се улеснява след публикуването и прилагането в целия ЕС на общите европейски технически стандарти за конструктивно проектиране - еврокодовете. Във тази връзка смятам, че България навреме въведе еврокодовата система, задължителна за строежи, които се възлагат по ЗОП през 2014 г., наред с Германия, Хърватия и други европейски страни.
Със завършването на системата "Еврокодове" и въвеждането им като европейски документи за проектиране през 2010 г. ЕК започна работа по "Еврокодовете от следващото поколение". Европейската комисия издаде мандат за разширяване и усъвършенстване на системата, очерта общата рамка за планиране и разработване на нови стандарти или нови части към съществуващите стандарти, както и включване на нови изисквания и нови методи за проектиране в съществуващите стандарти от системата "Еврокодове", в т.ч. оценяване, усилване и повторно използване на съществуващи конструкции; нови материали/ново използване на материали (стъкло, влакнесто армирани полимери и много високоякостен бетон); нови видове конструкции (мембранни конструкции) и др.
Основните задачи в краткосрочен план пред ЕК и пред държавите - членки на ЕС, по отношение усъвършенстването на еврокодовата система се отнасят до: ограничаване на информационните приложения; хармонизиране и намаляване на броя на национално определените параметри; избягване на правила със/без минимално практическо значение за проектирането и правила, които не се прилагат от проектантите; намаляване на броя на страниците и броя на стандартите, които трябва да използва един проектант и др.
По-широкото прилагане и еволюция на еврокодовете, гарантирането на ефективен мониторинг на пазара на строителни продукти, разработването на цялостна мрежа от национални точки за контакт за строителни продукти и услуги за предоставяне на хармонизирана, последователна и достъпна информация за ЕС и за националното законодателство в областта на строителството и строителните продукти имат ключова роля за изпълнение на приоритетите на стратегията "ЕК за устойчива конкурентоспособност на строителния сектор и неговите предприятия". Приоритетите на стратегиятапрез 2014 г. са вътрешен пазар, околна среда, енергийна ефективност и здраве и безопасност. В тази връзка се очаква до края на 2014 г. да бъдат готови обобщените резултати от проучването на JRC за реалното състояние на изпълнение и прилагане на еврокодовете, включително на изискванията за образование, обучение и обмен на добри практики, като една от мерките на стратегията.