МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: В ЕДНО ХУМАННО ОБЩЕСТВО НЯМА ХОРА БЕЗ ПОКРИВ НАД ГЛАВАТА
За да върви едно общество напред, неговите членове трябва да се развиват, а за да се развиват, те имат нужда от подслон
Иван Гайдаров
- В общественото пространство се тиражира информация, че Вашето министерство започва строежа на социални жилищни сгради. За какво точно става дума, бихте ли хвърлили малко светлина върху този проект?
- Социалната жилищна политика има три много важни страни. Първата е решаването на социален проблем - всеки гражданин да има покрив над главата си. Това е формулирано и в Хартата за правата на човека. За да върви едно общество напред, неговите членове трябва да се развиват, а за да се развиват, те имат нужда от подслон.
Има граждани със сериозни заболявания или претърпели сериозни инциденти. Тези хора няма как да се развиват адекватно, ако ние, като едно хуманно общество, не им осигурим покрив над главата.
Наличието на социални жилища регулира и свободния пазар на недвижими имоти. Когато има база от социални жилища, пазарът не може да прави резки пикове нагоре, тъй като те действат като коригиращ фактор някъде в долната и средната му част.
В министерството започнахме проучване на европейски практики в създаването на социален сграден фонд и се оказа, че имат две основни насоки. Първата е даването на нисколихвени кредити на хора, които биха желали да имат такова жилище. Този модел има и възпитателна страна, която се определя като много важна. Хората са ангажирани в обществото и се интегрират по-лесно, заради изплащането на заема. Другият съществуващ вариант е отдаване на социалните жилища под наем.
- Финансирането на строежа на тези жилища ще предизвика със сигурност много полемики. Каква схема сте измислили Вие?
- Има различни форми на финансиране в различните европейски страни. В някои държавата гарантира заемите от банката, а в други - социалните служби поемат наемите на живеещите в този тип жилища.
Трябва да се направят много сериозни изчисления: ако примерно, изберем подхода през социалните институции, дали няма да се натовари прекалено много социалната ни система. Възможно е да има всякакви фондове, които да участват в този процес, за да не се натоварва излишно държавният бюджет.
Изборът на изпълнителя на самото строителство преминава през търг. Битуват спекулативни слухове, че нашето министерство щяло да строи или да проектира и по-този начин ще отнемело работата на някакви хора. Това не е така. Ще има публичен търг и който го спечели, той ще строи. При социалните жилища най- ажен критерий е цената. Самата дума „социални" предполага, че това няма да са луксозни жилища с голяма квадратура.
- Смятате ли, че ще има интерес от страна на бизнеса към строежа на социални жилища и след построяването им строителните компании ли ще ги управляват?
- Строежът е едно, а управлението - друго. То зависи предимно от формата на обитаване. Ако се дават под наем, трябва да се създаде организация, която да управлява този имот. Ако пък става дума за собственици, те трябва сами да си управляват имота. И тук стигаме до един голям проблем за страната. Виждате, че в несоциалните жилища, където се предполага, че обитателите и собствениците са в по-добро финансово състояние, също има редица проблеми. Свикването на общи събрания и особено взимането на общи решения става трудно.
- В тази връзка, трябва ли да има промени в Закона за етажната собственост? Например, що се отнася до социалните жилища, още с нанасянето хората да създават така наречените асоциации на собственици?
- Даже да няма закон, защото той се прави трудно, тази практика може да бъде заложена в самия договор, като той задължава наемателите и собствениците да участват в поддръжката на сградите, а не само на собствените си имоти. Може да има и нов закон, защото сегашният Закон за етажната собственост сякаш не даде очакваните резултати. Проблем е също така, че една голяма част от обитателите на несоциални жилища, фактически също имат нужда от социална помощ. Има много хора с големи апартаменти, които обаче, живеят в една стая, защото не могат да си позволят да се отопляват през зимата. Но не искат да се разделят с тези жилища. Тази материя е доста сложна, защото през годините се е преминало през няколко социални системи и всяка от тях е оставила свой законодателен отпечатък. Накрая се е получила една законодателна бъркотия.
Но става въпрос за частна собственост и държавата няма право да се намесва. За сметка на това, общините трябва да потърсят решение поне на проблема с фасадите, защото те имат и публично значение. Поне да се запази облика отвън и разбира се - безопасността на сградите. Виждате, започнаха да падат балкони, керемиди, парапети и покриви. А какво ще стане, ако самите сгради започнат да падат?
- А могат ли добре поддържаните сгради със социални жилища да се превърнат в модел, в добра практика за останалите сгради? Какво показва международният опит?
- Няма някакъв модел или рецепта, за която да кажем: „Прилагаме я и оттук нататък всички проблеми се решават". Даже и в съвременните западноевропейски градове има сгради, които се събарят - пробват един модел, после въпросната сграда стои 15 години празна и виждат, че там няма как да се случи нещо положително. В тази ситуация сградата се събаря.
Като чуя някой да предлага типови модели, от опит знам, че това няма да проработи. Типови проекти са панелните сгради, а виждате каква е средата на обитаване в тези комплекси. Въпреки че от гледна точка на теорията на проектирането на жилищни сгради, на места има перфектни решения. Правени са от професионалисти и големи екипи, и до сега в тях има много по-добри решения от това, което се предлага в момента на пазара. Вече има кметове, които задвижват пилотни проекти за саниране на няколко сгради, но така че да се подобри и обкръжаващата среда - паркингите, детските площадки, зелените площи и тяхната поддръжка. Вижте жилищните комплекси - голяма част от затревените пространства са като гори. Тези места трябва да се поддържат, трябва да има хора, които да се грижат за тях. Трябва да има решения за тези междублокови пространства, ако искаме да обитаваме една нормална среда.
- Имате идея за информационен портал, свързан с тези социални жилища. Какво ще представлява той?
- Това е част от идеята за така наречената административна прозрачност. Решенията ще бъдат оповестявани на сайта на министерството, за да могат гражданите да се информират за съответните административни стъпки.
- Преди време беше стартирана програма за частично финансиране на проекти за саниране на цели сгради. Тя обаче сякаш не постигна целите си. Защо?
- Санирането на цели сгради е изключително трудно. На първо място, част от собствениците практически нямат финансови възможности за такава инвестиция. По-малкият проблем е, че като се съберат различните собственици, много трудно стигат до разбирателство. От гледна точка на самото саниране, като технология, този процес е абсолютно ясен и технически обезпечен. От техническа гледна точка, няма никакъв проблем. Голяма част от апартаментите имат прилична конфигурация и биха могли да изглеждат много добре. Но трябва да се провери състоянието на цялата сграда и съответно да се смени цялата сградна инсталация, защото на повечето места вече е амортизирана. При наличие на финансов капацитет, всичкото това обследване не представлява никакъв проблем при развитието на съвременните технологии в строителството.
- Смятате ли, че строежът на социални жилища би решил проблема с така наречени гета?
- Част от идеята е да реши именно този проблем, но той има много пластове. Като започнем от там, че голяма част от сградите в тези гета са построени на чужда земя, което ги прави незаконни. Тези сгради са опасни от всякакви гледни точки - пожари, земетресения и т.н. Освен това те събират население, което се самоизолира от обществото. Интеграцията на това население е силно затруднена или спряна изобщо. Решаването на социалните въпроси категорично минава през решаването на проблема с гетата. От там трябва да се тръгне - с намиране на градоустройствено решение на проблема и издаване на съответните разрешения за строеж. Постепенно хората от незаконните сгради ще бъдат преместени в по-нормални условия, ще се интегрират в обществото, ще работят за това общество. Но и те трябва да направят лично усилие, защото никой не иска да взима на работа хора, които не могат да говорят и да пишат.
Във връзка с това имаме идея, а вече и финансиране за обучаването на част от тези хора в строителни занаяти. Защото строителството е сектор, в който колкото повече време минава, толкова по-малко хора работят и вече се усеща нужда на пазара от професионалисти в бранша. Идеята е хората да се обучават на занаят, след което да им бъдат издавани сертификати, за да има гаранция, че за тях ще се намери работа. Постепенно те ще започнат да получават регламентирани доходи, а това ще даде шанс на техните деца да посещават нормални училища и да натрупат на свой ред нужните знания и умения. Трябват усилия и от двете страни.
- Кога се очаква да започне строежът на социални жилища и комплекси?
- Надявам се, през 2015 г. да започнем строежа на една част от тях. Между другото, има градове като Кюстендил, където вече се работи в тази посока. Там е в процес на реализация един пилотен проект, който ще даде резултат и ще преценим как работи този модел.
В съседни страни има вече близо 10 годишен опит в решаването на проблема с гетата - населението от тях постепенно се интегрира в обществото, новото поколение ходи на училище, смесва се с обществото и нещата потръгват.
- Освен малцинствените кои са останалите групи, към които е насочена тази програма за социални жилища?
- Млади семейства, хора, които си намират работа в друг град - в момента те трябва да заживеят на свободен наем, който за част от тях е труден за плащане. Също така хора, които са в неравностойно положение или възрастни, които постепенно изпадат в трудни ситуации. Не трябва да забравяме, че има и хора, които са били добре в предишен етап от живота си, но нещо се е случило и са се върнали на стартова позиция. Семейства, които са се разпаднали и единият от двамата трябва да си отиде от общия дом или деца без родители. Всички тези групи са потенциални ползватели на социалните жилища. Това е пътят, по който трябва да се върви, ако сме хуманно общество, за каквото имаме претенция.