Инж. Валентин Йовев: През 2015 г. София ще има цялостна кадастрална карта
Стремим се цените на предлаганите от нас услуги да намалеят
Вестник "Строител"
Свилена Гражданска
Инж. Йовев, повече от половин година заемате поста изпълнителен директор на АГКК. Какво е състоянието на кадастъра в момента и какво се промени през последните шест месеца?
Кадастралната карта покрива 18,5% от територията на страната. Набраната информация обхваща 6 332 173 недвижими имота, което е около 30% от всички у нас. В кадастъра са включени областните градове (с изключение на София, за която са заснети 16 от общо 24-те района), 97 града - общински центрове, и 528 други населени места и територии с развит пазар на имотите и инвестициите, включващи и Черноморското крайбрежие, и планинските курорти. За финансирането на процеса от 2001 г. до сега са осигурени около 79 млн. лв. Приходите, които АГКК е внесла към държавния бюджет за периода 2005 - 2013 г., са в размер на 114 млн. лв., като само за 2013 г. те са 18 млн. лв. Искам да подчертая, че разходите по създаването на кадастралната карта на една територия се възстановяват от таксите от услуги средно за срок от две до три години. Всички услуги, извършвани от АГКК, са електронни на 100%. Броят им е над 70, а хартиените носители са в миналото за нас.
18,5% звучи малко за годините, през които съществува агенцията. Но всъщност сме обхванали всички областни градове и местата, в които има високо търсене на недвижими имоти, тъй като това означава, че ще постъпят повече приходи при нас. Направата на кадастър е скъп процес, затова търсим начин, за да осигурим и постъпления. За съжаление четири години не се отпускаха от държавата средства за създаването на картата. От тогава не бе разширяван обхватът на кадастъра, дори не изпълнявахме ангажиментите, които имахме по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за изработване на специализираните карти.
За 2014 г. са осигурени 10 млн. лв. от държавния бюджет. Надявам се да ги усвоим напълно, в съответствие с поставените цели, без компромиси с качеството.
Кои са приоритетите на агенцията до края на 2014 г.?
Продължаваме усилията ни от края на миналата година за реформа в сектора и за създаване на нови карти. В момента всички областни градове имат подобни документи освен София. Кадастърът не покрива осем столични района - „Красно село", „Възраждане", „Подуяне", „Слатина", „Изгрев", „Лозенец", „Илинден" и „Триадица". Вече са започнали тръжните процедури за изработването на картите там. Стартирали сме и други обществени поръчки, с които се надяваме да повишим процента на покритие на кадастъра в страната. Обявленията на търговете са качени на сайта на АГКК.
Същевременно работим по идеята да започнем обединяване на картата на възстановената собственост към кадастралната. На практика имаме цифрова карта на всички земеделски земи. Тя не бе изготвена бързо. Има своите дефекти, най-вече в контактните зони, т.е. при имоти, които са близо до края на населените места и се припокриват с първите от урбанизираните територии.
Искам да подчертая, че кадастърът е екзекутив, той отразява това, което съществува на място. Плановете за земеразделяне се направиха на база на решенията на поземлените комисии и на документи, които имаха собствениците. Оказва се, че почти всеки има някакъв имот. Проблем е, че и собствеността не е изчистена, защото повечето земи са с много наследници. Освен това графичната част на плановете има много дефекти, например незатворени контури. Целта ни е постепенно картата на възстановената собственост да се превърне в кадастрална, според изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Ще се опитаме да премахнем нередностите. Имаме средства за първоначални проекти, за да започнем тази работа. Създали сме алгоритъм, който в максимална степен се доближава до това, което искаме да постигнем като крайна цел. През тази година предвиждаме пилотно да направим землища от области Добрич и Плевен. Това са места, където нямаме кадастрална карта и са бели петна.
Едновременно с това ще работим и за подобряване на услугите, които предоставя агенцията. Кадастралната карта е единственият документ по закон, който трябва да бъде в електронен вариант. Нямаме чертежи на хартиен носител. Самите скици се вземат на гише, защото трябва да бъдат подписани и заверени, но всичко е достъпно в електронен вариант.
С предложените текстове за промяна на ЗКИР от инж. Емил Костадинов, председател на парламентарната Комисия по инвестиционно проектиране, се предоставя отдалечен достъп на нотариусите до кадастъра. Измененията бяха одобрени от депутатите на второ четене в комисиите, остава да бъдат разгледани окончателно в пленарна зала. Това ще подобри процеса за извършване на имотните сделки. Няма да разкарваме хората да взимат документи до агенцията, където ври и кипи. Благодарение на много интензивни разговори със зам.-кмета на Столичната община по направление „Финанси и стопанска дейност" Дончо Барбалов в най-скоро време ще организираме в различните райони на София офиси, в които да бъдат обслужвани гражданите, а не всичко да е при нас в централната сграда. Кадастралната карта дава сигурност на поземлените имоти, а измененията й в процеса на поддръжката са напълно защитени. Всяка вечер информацията за промените от регионалните сървъри в страната постъпва при нас централно и се обработва. Във всеки един момент може да се види актуалното състояние на кадастъра. Само от София идват до 350 преписки на ден.
Министърът на инвестиционното проектиране арх. Иван Данов заяви, че тази година се отпускат средства за общи устройствени планове на общините.
Преди седмици участвах в среща с Националното сдружение на общините в Република България и с главните архитекти в Бургас. Това бе изключително полезна дискусия. Изготвянето на ОУП е задължение на общините и на Министерството на инвестиционното проектиране. Според мен това, което трябва да се направи, за да се ускори процесът за изготвяне на общите устройствени планове, е да се актуализира картната основа. Опасно е, ако се направи подробен устройствен план върху неактуална кадастрална карта. Общият УП не дава толкова подробен поглед. Малките общини се оплакаха, че те нямат пари нито за кадастрални карти, нито за устройствени планове. Но те по закон са задължени да ги изработят. Държавата трябва да ги подпомогне.
Стана въпрос, че новите устройствени планове ще се правят независимо дали има готова кадастрална карта, или няма. Основата, върху която ще се изработят, е такава, каквато има в момента. Общините имат кадастрални планове, които са на хартиен носител. За съжаление в повечето случаи не са направени много добре. Необходими са нови измервания. Често пъти изградената ограда на имот не е неговата граница, което е и най-срещаният проблем. Ние поправяме грешката. Хората обаче не одобряват новите карти, тъй като смятат, че сме им взели от имота, а той не е бил в точни граници години наред. Кадастърът е регистрационна система, ние не може да вземем даден терен, нито пък да го дадем. Отбелязваме собствеността такава, каквато е. Не може да стане измама и някой да продаде имот за това, че има грешка в кадастъра. Според мен, добре е хората да участват в самото кадастрално производство. Това ще им донесе сигурност и няма да имат проблеми след това. Човек се интересува от имота си само когато прави сделка с него. Когато види, че нещо не е наред, първата му мисъл е да обвини АГКК.
След приключване на кадастралното производство фирмите, които са спечелили търговете, ще носят отговорност пет години и ако има грешки, ще ги отстраняват безплатно. Това е доста голяма гаранция, защото никой няма да иска да си създава сам притеснения. Но въпреки всичко, ако човек не е участвал в кадастралното производство и не е представил документа си, ние няма от къде да разберем, че има някаква грешка.
Ще намалите ли таксите за услугите, които извършва АГКК?
Смятам, че когато завърши процесът на направа на кадастралните карти, и скиците ще станат по-евтини. Ние и сега намаляваме някои такси. Дори отмених налога „Устна справка". Услугите ще поевтинеят. Не се притесняваме, че работата по кадастъра ще приключи.
Искам да споделя мнението си, че създаването на МИП до голяма степен осмисли съществуването на АГКК. Досега някак бяхме в сянката на Агенция „Пътна инфраструктура". Липсата на пълен кадастрален план пречи и на АПИ при реализиране на нови инвестиционни проекти. Знаете, че при завършване на всеки обект се изисква издаване на удостоверение по член 52 заради това, че той е нанесен в кадастъра.
Правим всичко възможно да развиваме кадастъра. За последните години 80 геодезисти са напуснали страната. Те са търсени специалисти във всички страни и са добре платени.
Докъде стигна работата ви по специализираните карти?
По Закона за устройство на Черноморското крайбрежие сме изготвили на 100% тези за плажовете. Получаваме съдействие от страна на общините. Започнахме заснемания на дюни и други обекти в зона Б. Очаквам да има възражения, но не да бъдем атакувани от цели общини.
Необходими ли са законодателни промени, за да се подобри дейността ви?
Предложените изменения от инж. Емил Костадинов в ЗКИР са изключително важни и за мен е необходимо те да бъдат приети. Промените са технически и не виждам никаква политика в тях, така че не би трябвало да има проблеми.
По отношение на правоспособността на колегите имаме позиции на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на Камарата на инженерите по геодезия. В момента всеки специалист в сектора трябва да членува и в двете и да плаща две такси. Според мен е нужно да се даде право да избираме от коя камара да сме част.
Други съществени изменения, които предстои да се направят, са интегрирането на картата на възстановената собственост към кадастралната.
Нужно ли е изменение на текстовете, касаещи Имотния регистър?
Първоначално тези промени не предвиждаха да се редактира тази част от закона. Това беше, защото предишното ръководство на Агенцията по вписванията, пък и на Министерството на правосъдието не участваха активно в дебатите по приемане на първо четене на предложенията. Впоследствие обаче се направиха някои промени и в тази глава, водещи до подобрение на съвместната ни работа. Записите в Агенцията по вписванията са все още в персонални партиди, а кадастралният регистър кореспондира по структура с имотни партиди, при което има известни проблеми. Това не спира процеса за създаване на нови кадастрални карти, но има затруднения. Ние имаме пряка връзка с Агенцията по вписванията, включително и електронна, и всички корекции по партидите се отразяват своевременно в двата регистъра.
Споменахте обществените поръчки за осемте района на София. Кога столицата ще има цялостна кадастрална карта?
До една година. Това е нормалният срок, за който се прави кадастрална карта. След като приключат тръжните процедури, ще сключим договор и ще обявим в Държавен вестник кадастралното производство. В едномесечен срок всички собственици са задължени да си обозначат границите. След това се прави работна геодезическа основа, а после следва канцеларска работа, свързана с измерванията. След това има един месец, в който комисията за жалби разглежда всеки един сигнал за неточност, след което влиза в сила картата. За развитие на специализираните карти разчитаме и на общините, които да надграждат кадастралните карти със специализирани данни. Добавят се елементи като водни течения, водни площи, надземни и подземни проводи, съоръжения, релеф и други. В Сеул например картата, която имат, е с нанесени пешеходни пътеки.
Какво правите за развитие на подземния кадастър?
Той е голям проблем. Изпратили сме писма към присъединителните дружества, до мобилни оператори и всички останали компании, които поставят елементи под земята. Оказа се, че има над 1500 различни организации за територията на България, които полагат най-различни проводи. По закон те са задължени да си създават географски информационни системи и да нанасят всичко новопостроено. Но няма как да поддържаме контакт с всички тях. Решихме да се обърнем към органите, които ги лицензират, защото все пак те имат механизъм, по който да ги задължат да почнат да дават данни и при нас, които ние да включим в специализираните карти.
Имаме идея да изградим национална, държавна перманентна GNSS (Global Navigation Satellite System) мрежа за територията на цялата страна, която да стане част от европейската перманентна мрежа. Сега има две частни. При наличие на държавна GNSS мрежа с контролен център при нас, което не е толкова скъпа инвестиция, ние в реално време ще можем да контролираме процесите на измервания и когато приемаме геодезическа продукция, ще сме напълно сигурни в данните. Резултатите от обработката и анализа на информацията ще се ползват от изключително широк кръг специалисти. Тази идея ще се опитаме да я заложим в бюджета за догодина или ще кандидатстваме за финансиране по европейските фондове. Същевременно трябва да създадем цифрова едромащабна топографска карта, която да е 1:5000. Интересът към хартиените карти е много слаб. Ще си възстановим две от мариографските станции по Черноморието. Ние разполагаме с общо четири. Във Варна, Бургас, на Емона и в Ахтопол. Последните две за съжаление не работят.
Как виждате развитието на сектор „Строителство"?
Раздвижването на имотния пазар е в пряка връзка със създаването на кадастър. Много по-лесно се издават разрешителните за строеж, когато има карта. Строителният пазар е много по-сигурен с наличието на кадастрална карта, да не говорим за специализираната. Тя е пряка връзка с инвестиционните проекти и проектирането.